Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
В този миг гората се изпълни с нови крясъци и при този сигнал четирима диваци изскочиха иззад прикритието, образувано от пъновете. Хейуърд беше зашеметен от напрежение и гореше от желание да се спусне да ги пресрещне, Но примерът на благоразумие, който му даваха разузнавачът и Ункас, го възпря. Неприятелите надаваха силни викове и с дълги скокове преминаха черните скали, които се намираха помежду им. Когато се озоваха на двайсетина крачки от тях, пушката на Ястребово око се издигна бавно между храсталаците и изля злокобното си съдържание. Първият индианец подскочи като ранен елен и се строполи презглава между процепите на острова.
— Хайде, Ункас! — извика разузнавачът, като измъкна дългия си нож, а бързите му очи засвяткаха от възбуда. — Прицели се в последния от онези крещящи дяволи; за другите двама сме сигурни!
Ункас го послуша; оставаха да бъдат сразени само двама от враговете. Хейуърд даде единия от пистолетите си на Ястребово око и заедно се спуснаха по една малка стръмнина към неприятеля, после едновременно изпразниха оръжията си, но и двамата не улучиха.
— Знаех си го! И казах, че така ще стане! — мърмореше разузнавачът, захвърляйки с презрение нищожното оръжие във водопада. — Елате ми, проклети кръвожадни кучета от ада! Насреща ви ще излезе чистокръвен бял човек!
Едва бе изрекъл думите си, когато се сблъска с един дивак с огромен ръст и свиреп изглед. В същия миг Дънкън започна ръкопашен бой с другия. С голяма ловкост Ястребово око и противникът му си сграбчиха вдигнатите ръце, в които всеки един държеше опасен нож. В продължение близо на една минута двамата се гледаха право в очите и напрягаха сили за победа. Най-после закалените мишци на белия човек надвиха не тъй ловкото тяло на туземеца. Той бавно отстъпи пред увеличаващата се сила на разузнавача, който внезапно освободи въоръжената си ръка и заби острия нож в голите гърди на врага си чак до сърцето му.
В това време Хейуърд бе въвлечен в Още по-смъртоносен двубой. Още при първата схватка тънката му сабя се бе счупила. И тъй като бе лишен от друго средство за защита, спасението му сега зависеше само от силата и решителността му. При все че нито едно от тези качества не му липсваше, той имаше насреща си неприятел, който по нищо не му отстъпваше. За щастие скоро успя да обезоръжи врага си, чийто нож падна на скалата пред краката му, и от този миг започна жестока борба, в която всеки гледаше да хвърли другия в шеметната пропаст на водопада. С всеки нов напън те се приближаваха все по-близо до края на скалата. Дънкън виждаше, че трябва да направи последно, решително усилие. И двамата влагаха цялата си енергия и в резултат и двамата стигнаха до самия край на пропастта. Хейуърд почувствува как дивакът го стиска за гърлото и видя зловещата му усмивка, пълна с мъст и надежда, че ще повлече противника си и участта му ще бъде като неговата. Той усещаше как тялото му бавно отстъпва пред непреодолимата сила на червенокожия и изживяваше момента с всичкия му ужас. В този миг на крайна опасност една черна ръка и един бляскав нож се мярнаха пред него; ръката, която стискаше гърлото на Хейуърд, се отпусна и от прерязаните и сухожилия потече изобилно кръв. Докато спасителната ръка на Ункас държеше Дънкън назад от пропастта, очите му като омагьосани все още бяха приковани върху свирепото, разочаровано лице на врага, който се строполи в зеещата пропаст.
— Прикрийте се! Прикрийте се! — извика Ястребово око, току-що довършил борбата със своя неприятел. — Прикрийте се! Животът ви зависи от това! Работата ни е свършена само наполовина!
Младият мохикан нададе ликуващ вик. Последван от Дънкън, той се заизкачва гъвкаво нагоре по стръмнината, откъдето бяха слезли, за да се бият, и потърси приятелския заслон на скалите и храсталаците.
ГЛАВА VIII
Предупреждението на разузнавача не беше неоснователно. През време на страшната схватка, която току-що описахме, никакъв човешки глас не наруши рева на водопада. Изглежда, туземците от отсрещния бряг следяха изхода на борбата с такова напрежение, че не можеха да мръднат от местата си; бързите промени в положението на борещите се им пречеха да открият огън, който можеше да бъде опасен не само за врага, но и за приятеля. Но щом се видя изходът на борбата, във въздуха се понесе див, яростен вик, какъвто може да се изтръгне само от хора, обладани от дивашка страст за мъст. Той бе последван от бързи пушечни гърмежи и залповете обсипаха скалите с оловни вестители, сякаш нападателите изливаха безсилния си гняв върху безчувствените камъни, дето се бе разразила фаталната борба.