Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
Последва дълго и тревожно бдение без по-нататъшни изгледи за подновяване на нападението. Дънкън започна да се надява, че изстрелите им се бяха оказали по-съдбоносни, отколкото предполагаха, и че неприятелите им са отблъснати. Когато се осмели да изкаже това свое мнение пред другаря си, Ястребово око го погледна недоверчиво и поклати глава.
— Не познавате природата на макасците, ако смятате, че така лесно ще се примирят да бъдат отбити, без да вземат скалпове! — отвърна той. — Сигурен съм, че тази сутрин кряскаха най-малко четиридесет от тези дяволи. А те знаят много добре колцина сме и какви са силите ни, за да се откажат така скоро от преследването. Шт! Погледнете водата точно там, където се спуща от скалите. Залагам главата си, ако онези дръзки дяволи не са доплували до самия наклон и за зла чест са излезли тъкмо на челната част на острова! Шт, човече, крийте се, защото иначе косата и кожата на главата ви ще хвръкнат само с едно извъртане на ножа.
Хейуърд вдигна глава от прикритието и видя нещо, което с право му се стори истинско чудо на безумна смелост и ловкост. Водата бе подронила края на меката скала по такъв начин, че първото стъпало на водопада беше по-малко стръмно, отколкото обикновено бива при водопадите. Водени от вълните на потока там, където той срещаше челната част на острова, една група от ненаситните им за мъст врагове бяха дръзнали да навлязат в реката и да доплуват до това място, знаейки колко лесно биха стигнали до жертвите си, ако опитът им се окаже успешен. Когато Ястребово око спря да говори, четири човешки глави се показаха над няколко довлечени от течението пъна, заседнали върху голите скали, които навярно им бяха внушили мисълта, че рискованото им начинание може да успее. В следния миг над зеления гребен на водопада, малко настрани от острова, се появи пета фигура. Дивакът яростно се бореше да се докопа до това безопасно място и подпомогнат от водата, вече протягаше ръка да се хване за другарите си, когато отново се стрелна във водовъртежа, издигна се във въздуха с разперени ръце и изпъкнали очи и се строполи в дълбоката, зееща пропаст, над която се бе надвесил. От бездната се разнесе един-единствен див, отчаян вик и отново всичко наоколо утихна като в гроб.
Първият благороден порив на Дънкън беше да се спусне на помощ на нещастника, но усети как желязната ръка на невъзмутимия разузнавач го прикова на място.
— Искате ли да ни докарате сигурна смърт, като ни издадете на мингозците? — запита строго Ястребово око. — Това ни спести един заряд барут, а сега за нас бойните припаси са толкова ценни, колкото въздухът за подгонения елен! Сменете барута в пистолетите си — водният прах от водопада може да го е овлажнил — и се пригответе за ръкопашен бой, а аз ще стрелям, докато мингозците тичат.
Той сложи пръст в уста и изсвири остро и продължително. Откъм скалите, където бяха мохиканите, отговориха със същото. Когато този сигнал се разнесе из въздуха, Дънкън зърна главите над разпръснатите, довлечени от водата пънове, и те изчезнаха така внезапно, както се бяха мярнали пред погледа му. След това някакво глухо шумолене привлече вниманието му и като извърна глава, той видя на няколко крачки от себе си Ункас, който пълзеше към него. Ястребово око му заговори на делаварски и младият вожд зае позиция с изключителна предпазливост и непоклатимо хладнокръвие. За Хейуърд това беше миг на трескаво нетърпение и напрежение, а разузнавачът сметна за подходящо точно тогава да прочете на своите по-млади другари лекция върху изкуството да се борави ловко с огнестрелни оръжия.
— От всички оръжия — започна той — дългоцевната пушка от мек метал с точни нарези е най-опасната, когато се намира в изкусни ръце, макар че за нея е нужна силна ръка, остри очи и голямо умение при пълненето, за да прояви всичките си прелести. Майсторите на оръжие не си познават изтънко занаята, когато правят ловджийски пушки и къси кавалерийски …
Прекъсна го тихото, но изразително „хъх“ на Ункас.
— Виждам ги, момче, виждам ги! — продължи Ястребово око, — Готвят се да се нахвърлят, иначе щяха да държат мръсните си гърбове под пъновете. Е, нека се готвят — прибави той, проверявайки кремъка си, — първият от тях положително ще намери смъртта си, дори и да е самият монкалм!