Последният мохикан

Спокойна усмивка озари пълното с достойнство лице на младия мохикан и го издаде, че знае английски и е разбрал какво искаше да каже другарят му, обаче остави думите да отминат, без да отговори.

— Не мога да ви позволя да обвинявате Ункас в липса на умение и разсъдливост — каза Дънкън. — Той спаси живота ми с готовност и хладнокръвие и в мое лице си създаде приятел, на когото никога не ще е нужно да се напомня, че е длъжник.

Ункас се понадигна и подаде ръка на Хейуърд, който здраво я стисна. При тази проява на приятелство двамата младежи си размениха многозначителни погледи, които накараха Дънкън да забрави положението и расата на своя див другар. Междувременно Ястребово око, който наблюдаваше този младежки изблик на чувства със спокоен, дори мил поглед, каза:

— В тези пущинаци приятелите често дължат живота си един на друг. Смея да кажа, че в миналото и аз съм направил подобна услуга на Ункас; а много добре помня, че пет пъти той е заставал между мене и смъртта — три пъти ме е спасявал от мингозците, веднъж, когато преплавахме Хорикън, и…

— Този куршум улучи по-добре от другите! — възкликна Дънкън и неволно се отдръпна от друг куршум, който удари скалата до него и силно рекушира.

Ястребово око взе обезформеното парче олово, поклати глава, разглеждайки го, и каза:

— Падащият куршум никога не се сплесква. Това би могло да стане само ако се стреля от облаците.

Ункас Вдигна пушката си към небето и насочи погледите на другарите си към една точка; загадката бе веднага разгадана. Един грапав дъб растеше на десния бряг на реката, почти точно срещу тях, и търсейки простор, се бе разпрострял толкова напред, че горните му клони се надвесваха над потока. Между най-горните листа, които едва закриваха изкривените и чепати клони, се беше загнездил един червенокож; отчасти прикрит от ствола на дървото и отчасти изложен, той сякаш ги гледаше отгоре, за да се увери какво е направил коварният му куршум.

— Тези дяволи и на небето ще се качат, за да ни тикнат към гибел — каза Ястребово око. — Залисвай го, момчето ми, докато насоча моя „Еленоубиец“, и тогава едновременно ще се прицелим от двете страни на дървото.

Ункас забави изстрела си, докато разузнавачът даде знак. Пушките изгърмяха, листа и кора от дъба хвръкнаха във въздуха и вятърът ги разнесе, но индианецът отвърна на нападението им с подигравателен смях и им изпрати още един куршум, който отхвърли шапката на Ястребово око от главата му. Дивашките викове отново прокънтяха из гората и оловна градушка засвири над главите на обсадените, сякаш за да ги прикове на място, където лесно можеха да станат жертва на нападателя, покачил се на дървото.

— Трябва да оправим тази работа! — каза разузнавачът, като се огледа наоколо загрижено. — Ункас, извикай баща си, нуждаем се от всичките си оръжия, за да свалим онзи хитър паразит от гнездото му.

Знакът бе даден мигновено и преди Ястребово око да напълни пушката си, към тях се присъедини Чингачгук. Когато синът показа на опитния воин положението на опасния им неприятел, обичайното възклицание „хъх“ се изтръгна от устата му. След това той не прояви никакъв друг израз на учудване или тревога. Ястребово око и мохиканите поговориха сериозно няколко минути на делаварско наречие, а след това заеха безмълвно местата си, за да изпълнят бързо съставения план.