Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Лавиния се обърна към Тобиас, преди да е успял да отговори.
— Няма нищо лошо, че храните известни съмнения, сър, но ще ви бъда благодарна, ако ги запазите за себе си. Какво знаете вие за брачните връзки във висшите кръгове? Бъдещето на една млада жена е заложено на карта. Майка й има пълното право да вземе мерки.
— Да, естествено. — Очите на Тобиас засвяткаха развеселено. — Извинете ме, мисис Доув. Мисис Лейк е абсолютно права. Аз нямам почти никакъв опит с брачни връзки, които се сключват във… висшите кръгове.
За изненада на Лавиния Джоан се усмихна.
— Разбирам ви — пошепна тя.
— Фактът, че мистър Марч не се движи във висшите кръгове, няма да му попречи да извърши необходимите разследвания, уверявам ви — изрече бързо Лавиния и хвърли многозначителен поглед към Тобиас. — Нали така, сър?
— Обикновено намирам онова, което търся — отговори спокойно той.
Лавиния се обърна отново към Джоан.
— Бъдете сигурна, че ще започнем веднага.
— Какво предлагате? Откъде трябва да започнем? — попита тревожно, но и с любопитство Джоан.
Лавиния стана и отиде до масичката, където Тобиас беше оставил восъчната скулптура. Разгледа я още веднъж от всички страни, като внимаваше за подробностите.
— Това не е работа на аматьор — заговори замислено тя. — Според мен първо трябва да потърсим художници, които работят с восък. Всеки художник има свой стил и метод на работа. С малко късмет бързо ще намерим човек, който да ни каже кой е работил върху тази скулптура.
Тобиас я гледаше с едва прикривана изненада.
— Това е прекрасна идея.
Лавиния стисна зъби, за да не му отговори, както заслужаваше.
— Как ще намерите експерти по восъчни скулптури? — попита Джоан, която явно не усещаше напрежението между двамата.
Лавиния бавно прокара пръст по ръба на поставката.
— Ще помоля племенницата си за съвет. Откакто сме отново в Лондон, Емелин обикаля неуморно големите музеи и галерии. Сигурна съм, че познава художниците, които правят восъчни скулптури.
— Отлично. — Джоан се изправи грациозно и нахлузи ръкавиците си. — Ще ви оставя да работите. — Направи кратка пауза и попита: — Или имате още въпроси към мен?
— Само един. — Лавиния се поколеба, но бързо събра смелост и обясни: — Боя се, че ще ме наречете безсрамна.
Джоан я погледна развеселено.
— Моля ви се, мисис Лейк. Не мога да си представя по-безсрамен въпрос от този защо съм била изнудвана.
— Въпросът е по-скоро личен. Работата е там, че благодарение на лейди Уортхем племенницата ми получи няколко покани. Но за да излиза с Присила, Емелин се нуждае от хубави дрехи. Питам се дали ще бъдете така добра да ми дадете името на шивачката си…
С крайчеца на окото си забеляза как Тобиас извъртя очи към тавана, но беше достатъчно умна да премълчи. Джоан я огледа замислено.
— Мадам Франческа е скъпа шивачка.
— Да, това ми е ясно, но мисля, че ще мога да платя една или две хубави рокли за излизане.
— Съжалявам, но трябва да ви кажа, че мадам Франческа приема нови клиентки само по препоръка.
Усмивката на Лавиния угасна.
— Разбирам…
Джоан се запъти към вратата.
— Ще се радвам да ви дам необходимата препоръка.
Само след няколко минути двамата показаха восъчната скулптура на Емелин.
— На твое място бих започнала с мисис Воун на Хаф Крисчънт Лейн. — Емелин оглеждаше сцената с нарастваща тревога. — Тя е най-способната художничка в Лондон, която работи с восък.
— Никога не съм чувала името й — промърмори Лавиния.
— Сигурно защото не получава много поръчки.
— По каква причина? — поинтересува се Тобиас.
Емелин вдигна глава.
— Като видите произведенията й, ще разберете.
7
— Поздравявам ви за клиентката. — Тобиас се протегна доволно и се настани по-удобно на седалката на каретата. — Винаги е много приятно, когато знаеш, че можеш да изпратиш на някого сметката, когато приключиш разследванията си.
— За малко не я загубих и за това трябва да благодаря на вас. — Лавиния се загърна по-плътно в практичната си вълнена наметка, за да се предпази от влажния студ навън. — Мисля, че не можехте да бъдете по-неучтив, даже да се бяхте опитали.
Тобиас се усмихна невинно.
— Не аз я помолих за името на шивачката й, нали?
Лавиния се направи, че не го чува, и се извърна настрана, за да погледне през прозорчето на каретата.
Днес Лондон беше почти изцяло в сиво. Мокрият паваж просветваше под дълбоко надвисналото небе. Дъждът беше прогонил повечето хора от улиците. Малкото, които се бяха престрашили да излязат в това време, се криеха в каретите си или тичаха от един вход към следващия. Кочияшите седяха свити на седалките си, увити в палта с високи яки, нахлупили шапки над ушите.