Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Ако отново припаднеш, ще те набия! — изгърмя гласа му.
Той се отдалечи от леглото и застана пред огнището, загледан в него.
Отзад нямаше вид на чудовище. Тъмнорусата му коса леко се къдреше на тила. Роина никога не беше имала смелостта да се доближи до лицето му и да я докосне. Тялото му грабваше окото. Беше се досетила, че е висок, но не чак толкова. Гърбът му беше така изпънат, че туниката се впиваше в плещите му.
Времето минаваше, а той не се обръщаше да я погледне. Роина спря да трепери и пое дълбоко дъх. Мъчението й нямаше да започне веднага, и то тук, в дневната. Беше я довел тук, за да я изплаши и да позлорадства. Пленникът се беше превърнал в господар на положението.
— Успокои ли се, момиче?
Да се е успокоила? Тя никога вече нямаше да познае това състояние. После кимна, но осъзна, че той не я гледа.
— Да.
— Въпреки че имам право, нямам намерение да те убивам.
Не можеше да повярва на ушите си. Но той не беше свършил…
— Ще бъдеш наказана. С теб ще постъпя така, както ти с мене. — Обърна се, за да види реакцията й. — Двамата с брат ти имахте намерение да ме убиете, но аз успях да избягам. Сега животът ти е в мои ръце, въпреки че няма висока стойност. Както се отнасяхте с мен, така и ще постъпя с теб. Отложих малко наказанието, за да видя дали си успяла. Двамата знаем, че е така. Както открадна това дете от плътта ми, така то ще ти бъде отнето, след като се роди.
— Не — промълви тихо тя.
— Не? — избухна вбесен Уорик.
— Девет десети от…
— Сега не говорим за имоти. Това е плът от моята плът, която ти открадна!
Господи, как можа да му противоречи и да го вбеси толкова? Той може да я пречупи на две, но няма да му позволи да въвлича и детето в отмъщението си.
Роина продължи тихо, надявайки се да го убеди в правотата си:
— Аз го нося и аз ще го родя. Искам го за себе си. И няма друга причина за това, освен че е мое.
— Това дете никога няма да е твое! Ти само ще го родиш!
Той не крещеше. Говореше съвсем тихо и хладно.
— Защо ти е нужно? — извика Роина. — За теб то ще е само едно копеле! Нямаш ли вече достатъчно такива?
— Каквото е мое, си е мое! Ти също си моя и ще правя с теб, каквото си поискам. Не спори с мене повече, момиче, или ще съжаляваш за това!
Тя не можеше да игнорира това предупреждение. Въпреки че беше интимничила с него, изобщо не познаваше този мъж. Времето щеше да покаже, а тя имаше време пред себе си. Беше й подарил живота. Трябва да почака, за да се надява и на други победи.
Роина бавно стана от леглото. Въпреки презрението на този мъж към нея, все пак я беше положил на него. Може би ще разбере мотивите й? За него обаче няма значение, че тя съжалява за това, което е направила. Стореното е сторено, и тя заслужава неговото отмъщение. И детето не би трябвало да бъде нейно. Не защото той мисли, че го е откраднала от него. Тя просто не беше честна и към още неродената си рожба…
Студеният му поглед я прониза.
— Този план да запазиш Къркбурой издава липса на интелигентност и…
— Джилбърт измисли това, а не аз!
— Продължаваш да бъдеш глупачка! Никога не ме прекъсвай, жено! И никога вече не ми обяснявай защо и какво си направила! Не твоят Джилбърт идваше при мен да ме насилва и…
Беше прекалено разгневен, за да продължи. Лицето му потъмня и Роина се изплаши.
— Съжалявам — промълви тя. Съзнаваше, че не говори, каквото трябва, но не знаеше какво да каже.
— Съжаляваш? Уверявам те, че ще съжаляваш много повече. Веднага можеш да започнеш да ме успокояваш. В тези дрехи направо не мога да те позная. Веднага ги съблечи!
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Дъхът на Роина направо секна. Очите й се затвориха от ужас. Фулкхърст ще я насили така, както тя го беше направила! Няма да й бъде приятно, както на него не му беше. Но защо трябва да го прави, след като така силно я мрази и му е противно да я докосва? Разбира се, отмъщението за него е най-важно, тя беше опознала тази част от характера му. Но да се съблече…
— Ако трябва да ти помогна?…
— Благодаря, ще се справя сама.
Извърна се, за да разкопчае бродираната си яка. Той веднага я сграбчи за раменете и я обърна към себе си. Какво беше направила отново, за да го ядоса?
— Знаеш, че трябва да те гледам как се събличаш. Така се възбуждам. Който ти е дал този съвет, жено, не е сгрешил. Запомни само едно: ако не получа това, което ми се полага като мъж, ще съжаляваш! Няма да имаш втора възможност, защото ще повикам друг на помощ. Не, още десет мъже. Сигурно няма да са ти толкова противни, както аз?