Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Ето един разказ на пророка, който веднъж сериозно се разболял. Той страдал много години. Това изпитание изострило неговата проницателност, но страданията му били толкова големи, че близките му не могли да ги понасят повече и на пророка му се наложило да потърси подслон и уединение с Бога в гората, за да избави роднините си от гледката на своите болки. Тъй като неговият поглед бил вглъбен и сърцето му отворено, той чул глас от дърветата: „Аз съм лекарството за твоите болести“. Пророкът попитал: „Дошло ли е времето за моето изцеление?“ Гласът отговорил: „Не“. Пророкът рекъл: „Тогава защо ми е да те приема?“ По-късно той имал същото преживяване. Отново чул глас, но на въпроса на пророка, дошло ли е време за неговото излекуване, гласът отговорил положително. Но пророкът и този път казал: „Защо да те приема?“ — защото той не бил убеден, че е постигнал смирение със себе си.
Когато мислим за някакъв висш идеал, у нас могат да се породят съмнения, доколко това е практично, особено в наше време, когато има толкова много лекарства и толкова различни приспособления. Разумният човек вижда, че много хора са разрушили живота си, преминавайки от едно лечение към друго, защото нямат нито търпение, нито смирение да достигнат до своето пълно изцеление. Не винаги лекарството е решение на проблемите; често по-ефективно се оказва търпението. С всеки нов ден като че ли човек става все по-нетърпелив, уловен в примката на този свой повърхностен живот. Рядко проявяваме, смирение в дреболиите, макар че би било най-добре да се примирим, вместо да нервничим.
Когато разглеждаме тази тема от мистична гледна точка разбираме, че ако сме смирени, постигаме хармонично съединение с Безкрайността. Как можем да се научим на това? Дали ако бъдем смирени пред Бога? Не, на нас ни предстои да усвоим още по-голям урок. Първо, да се научим на смирение пред малките, ежедневни трудности, без да кипваме при най-малкото противоречие. Ако сме способни да усвоим този урок, няма да ни е необходимо да прилагаме сила, дори самото присъствие на подобен човек ще бъде изцеляващо. Такъв човек е по-ценен от цвета на роза, защото розата има повече бодли, отколкото цветове.
Смирението е резултат от развитието на душата, резултат или на любов, или на мъдрост. Тази истина може да се открие в живота на детето и подрастващите. Ако на малкото бебе нещо му хареса, то иска само него. Ако желаният предмет е недостъпен, малчуганът е разочарован. И все пак колко повече бебето расте и се развива в живота, то се учи на смирение. Разликата между незрялата и развитата душа по пътя на мъдростта се състои в това, че зрялата душа проявява в своята природа развитието на силата на смирението. Разбира се, всеки човек притежава свободна воля, но неговите сили са твърде малки в сравнение с абсолютното могъщество на волята на Бога, който се проявява в образа на по-силните хора — обстоятелство, което не може да се измени — както и в безброй други форми. Смирението не означава просто да се предадеш на някого, смирението означава да бъдеш доволен, предавайки се. Да бъдеш смирен, означава да намериш удовлетворение в самоотричането.
Самоотричането не е добродетел, ако е резултат от безпомощност и ако поражда в душата на човека неудовлетвореност. Природата на неразвитото его е да негодува по повод на всичко в живота, което му пречи да достигне до определен обект. Но ако човек се смири пред лицето на трудностите и в същото време изпитва удовлетворение от това, дори да не получи желаното, той се издига над него. Затова истински смирената душа приема и поражението като успех.
Смирението е качество на светите души. То е горчиво на вкус, но резултатът му е сладък. Каквото и да бъде положението на човек в живота, каквато и власт да притежава, винаги ще се намери по-могъща воля от неговата, проявяваща се в една или друга форма. Това е божествената воля. Съпротивлявайки се срещу божествената воля, човек може да разруши себе си, а смирението пред божествената воля разкрива пред него дълъг път. Смирението носи силата на водата: ако нещо прегражда пътя й, тя поема в друго направление и пак тече и продължава своя път, докато не се срещне с океана. Ето защо свещените души са вървели по пътя на смирението и пак са запазвали волята си жива. Тази воля има способността да прокарва свой път. По природа смиреният човек в края на краищата носи утешение за себе си и щастие за другите.