Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Банята ви очаква — оповести той церемониално.
— Не искам да се къпя.
— Моите хора положиха толкова усилия за вас, милейди. Не ви ли е жал поне за топлата вода…
— Наистина, жалко за водата. А дали не бихте били тъй любезни да излезете, докато се изкъпя?
— Не, не бих!
— Отрепка такава! — просъска Скай.
— Повтаряте се, милейди.
— Я престанете, моля ви.
— Да престана какво? Правя всичко, което е по силите ми да бъда добре възпитана отрепка. Затова и не искам да се карам с вас, благородната дама.
— Боже, какъв абсурд! Едно трябва да ви е ясно — докато вие сте тук, няма да се къпя!
Сокола подигна вежди и тя забеляза, че независимо от глупавата размяна на „любезности“, той в никакъв случай не се намира във ведро разположение на духа.
— Какъв жесток човек сте вие, лейди Кинсдейл! Плътта ми още пари след тази нощ, в която лежахте в обятията ми и аз не ви дарих с нищо друго освен с утеха. Връщам се обаче в собствената си каюта и какво да видя — вие се каните да се хвърлите на врата на втория ми помощник. А като капак на всичко — искам да отпочина след изнурителен труд и какво се получава, вие ме изхвърляте. Имайте поне малко милост, милейди!
— Трябвало е да станете артист, сър. Щяхте да упражнявате една почтена професия и със сигурност щяхте да имате успех.
— Слушайте, Скай, няма да напусна каютата си.
— А пък аз няма да стъпя във ваната.
— Мога да ви принудя, ако поискам.
— Да ме принудите можете, разбира се, но това ще бъде против волята ми.
— Да разбирам ли, че искате отново да бъда груб с вас?
Тя процеди през зъби:
— Да става каквото ще, но няма да се къпя.
Разсъдъкът ли я бе напуснал? Животът й тук щеше значително да се облекчи, ако се признае за победена. Но как да надвие гордостта си?
— Бог да ви е на помощ тогава! — извика той и внезапно скочи. Тя се притисна стресната до стената Каква глупачка се оказа. Сега той ще се нахвърли върху нея, ще разкъса всичко по тялото й, ще я хвърли гола в димящата вода и после, после… Тук мислите й се оплетоха и тя се отказа да продължи.
— Почакайте малко! — проплака тя, но без да обръща внимание на вика й, той тръгна бавно към нея. — Милейди, не влезете ли във ваната… — Той спря, и тя се приготви да посрещне насилието. — … тогава ще се изкъпя аз. — Казвайки последните думи, Сокола започна да разкопчава панталоните си.
— Какво казахте? — промълви тя смаяна.
Сокола захвърли ризата си на пода и изу единия ботуш.
— Ами не смятам да хвърлям топлата вода.
— Ама… Вие не може просто така да… — Скай замлъкна, а вторият ботуш се приземи шумно до първия.
— Та какво казахте, че не може? — поиска да се осведоми Сребърния сокол с учтив глас.
— Не можете така да се къпете в мое присъствие.
Той се разсмя от сърце.
— Мога, милейди, и как още мога, да знаете!
Още преди той да си свали панталоните, Скай му обърна демонстративно гръб и заби прилежно поглед в стената. До слуха й достигна плисък — явно влизаше във ваната — и доволно пръхтене.
— Сър, притежавате морал на…
— Може би на отрепка? — довърши той.
— На канален плъх!
— Да, за щастие не всички, могат да лицемерят… Ще бъдете ли тъй любезна да повикате Робърт, милейди? Нека донесе друг сапун.
— Няма да извикам Робърт!
— Ама в такъв случай ще се размириша на французки бардак! — заоплаква се той. — Хайде, извикайте го!
— Няма пък да го извикам!
— Като е така, ще го извикам аз.
Водата отново се разплиска и тя, без да нека, обърна глава. Загърнат в кърпата, предназначена първоначално за нея, Сокола се отправи към вратата и я отвори.
— Мистър Ероусмит! Имам нужда от вас!
Робърт сигурно беше свикнал да изпълнява светкавично нарежданията на своя господар, защото не бяха изминали и няколко секунди и той изникна пред вратата. Малко по-късно донесе и калъп сапун с тръпчив аромат.
Сребърния сокол отново се топна във ваната и си затананика. Скай успя все пак да забележи, че на връщане той забрави да спусне резето на вратата.
— И недейте да хвърляте тези крадливи погледи през рамо, лейди Кинсдейл! Разрешава ви се да ме разглеждате съвсем открито и колкото ви душа иска. А освен това очаквам от вас да изпълните най-сетне своето обещание.
— Съвсем скоро ще лежите заровен някъде без гроб, докато се сплуете — отвърна тя нежно.
— Възможно е, само че преди това ние с вас… Я елате тук да ми измиете гърба.
— Да, и преди да се сплуете, заровен някъде без гроб, ще пукнете от противно душевно заболяване.