Исторически новели

Зарадвал се Поликрат, като чул това, и се съгласил. Ала понеже ламтял повече за парите, изпратил по-напред своя секретар Меандър, сина на Меандър, от Самос, та да огледа нещата. Това е човекът, който принесъл не след дълго в храма на Хера цялата покъщнина, красила мъжкото отделение в двореца на Поликрат — дар, който заслужава да се види. Ето какво направил Оройт, когато разбрал, че се очаква да дойде оглеждач: напълнил осем сандъка с камъни — кажи-речи, досами похлупаците, нахвърлял отгоре на камъните злато, сетне овързал сандъците и ги оставил приготвени. След време Меандър дошъл, разгледал ги, върнал се и разказал на Поликрат.

Въпреки че предсказателите неведнъж го предупреждавали да не ходи, въпреки че приятелите му неведнъж също го разубеждавали, Поликрат започнал да се готви за тръгване. Не го спрял дори сънят, който сънувала дъщеря му: тя видяла на сън как Зевс мие, а слънцето маже нейния баща, който висял във въздуха. Какво ли не направила тя след това съновидение, само и само Поликрат да не тръгне. Накрая го заклела, когато той вече се качвал на кораба. Но Поликрат се заканил, че ако се върне жив, щял да я държи дълго време неомъжена. Да можел да изпълни заканата си, кълняла тя, искайки да стои неомъжена дълго, но да не изгуби баща си.

Ала Поликрат не зачел ни един съвет и отплавал към Оройт, като взел и много свои приятели, сред които бил Демокед, син на Калифонт, родом от Кротон — най-известният по онова време с вещината си лечител. Щом пристигнал в Магнесия, Поликрат загинал от ужасна смърт, по начин, неподобаващ на неговото положение и стремежи. Защото няма друг елински владетел, достоен да се мери по великолепие с Поликрат, ако не смятаме владетелите на Сиракуза. Оройт го убил по неописуем начин и набучил трупа му на кол. Но дошлите е него самосци пуснал, поръчвайки им да помнят, че единствено нему дължат благодарност за свободата си. Останалите, една част от които били роби, а другите — свободни чужденци, били продадени в робство като пленници. Така сънят на Поликратовата дъщеря се сбъднал: додето Поликрат висял, набучен на кол, Зевс го миел с дъжда, който падал отгоре му, а слънцето го мажело с влагата, която избивала по неговото тяло. Ето до това довели многото сполуки на Поликрат — до края, предречен му от египетския цар Амасис.