В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Ако съзнанието стои непоколебимо на Основите и ако е усвоено, че близостта на Владиката е над всичко, то може спокойно и уверено да се продължи по-нататък. Какви ли не мисли могат да споходят и какво ли не може да се случи наоколо и да затрудни хода, но съблюдаването на двете посочени условия ще позволи да не се нарушава ритъмът на движението. Трябва да се има доверие към Водещата ръка, защото без доверие придвижването е невъзможно. (11.47)

(Гуру). Бедата е в това, че строят върху пясък, върху своите лични предположения, желания и разчети, а не върху Основите, не върху Камъка на Вечната Основа на Живота. А след това изпадат в отчаяние, когато всички лични постройки се разпаднат като картонени къщички от стълкновението с действителността. Здраво, без опасност от разрушение, може да се строи само върху непреходното. Всичко останало ще бъде разпръснато от вятъра като есенни листа. (11.80)

Да се устои в устрема към Светлината — това е задачата в днешно време за всеки устремен дух. Тя може да бъде улеснена ако съзнанието бъде утвърдено здраво върху Основите. Самите Основи са непоколебими и неизменни. Те не се колебаят, а съзнанието. Но ако и то е непоколебимо и твърдо, ще може да се устои без всякакъв ущърб. Значи, трябва да се постави ударението върху непоколебимостта и устойчивостта. Държейки се за нея може да се устои против вихрите — както земни, така и астрални. (11.357)

Смятам за нецелесъобразно да се разчита на каквото и да било външно. Смятам, че може да се разчита само на Йерархията на Светлината, извън зависимостта от случайните и външните условия. Мракът не може да послужи като опора за разбирането на Светлината. Но предавайки се на Нас с цялото си съзнание, можете да преуспеете. Преуспяването не зависи от това как се нарежда земният, външен живот, а от това как растат вътре качествата на духа и огньовете, свързани с тях. Качествата на духа се проявяват като огньове, даващи отложения от огнени кристали, обединената мощ на които се съсредоточава в Чашата. По този начин качествата на духа, бидейки носители на огньовете, са неразривно свързани с неговия възход по стълбата на съвършенството. Някои смятат, че могат да преуспяват по някакъв друг начин, но друг път към Светлината няма. Устремеността е огън, мъжеството е огън, непоколебимостта е огън. Устойчивият, равномерно горящ пламък е най-добрият символ на не умиращата мощ на духа. Но слабият се колебае от всяко подухване на земните вихри и огньовете затихват и угасват. Затова има толкова угаснали съзнания и затова грижата е за качествата на духа, защото без тях няма огньове. Угасването на огньовете означава смърт за духа. Затова има толкова живи мъртъвци и толкова обсебени. Но към горящото сърце обсебващите не могат да се приближат. Грижата за огньовете е неразривно свързана с грижата за качествата на духа. Мнозинството смятат, че живеят за да ядат и пият, да се обличат добре, да бъдат задоволени с всичко и да са заобиколени с вещи. Но животът се дава, за да се увеличават огньовете, т.е. качествата на духа. Който си е поставил за цел развиването на качествата на духа, той е на правилния път. Придобиването на огньове означава безсмъртие, тъй като духом може да се умре и при живо тяло. Живите мъртъвци са не само дяволско явление, но и твърде съвременно. Хората мислят само за земното и постигат много неща на Земята, но материалните достижения са нищо, ако заедно с тях не расте и духът. Растежът на духа е растеж на огньовете. Огънят, спуснал се върху Апостолите, е символ на огненото преображение на човека. Много са степените на това преображение. Ако вземем за пример двама души, единият от които имащ всичко, освен качествата на духа, а другият нямащ нищо, но събрал огнени кристали в Чашата, този, който е имал всичко на Земята, ще бъде най-беден в Тънкия свят, а другият, лишен на Земята от всичко, но притежаващ огньовете, ще има всичко на оня свят, защото там огънят е в основата на всички прояви на духа. Единият ще стои неподвижно като пън, а другият ще лети, ще вижда, ще чува и ще се ползва от всичките си огнени чувства. Различна ще бъде съдбата и на трудолюбивия и на лентяя, защото трудът е събирач на огньовете. На всекиго се дава възможност да преуспява при всякакви условия и ако това не му се удаде, вината не е в живота, а в самия човек. По този начин всеки определя още на земята условията на своето съществуване в Надземния свят, според събраните през живота му огньове. (11.575)