Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

И така, скърбейки, измъчен, влезе в града. И когато беше вече в дома си, някои [хора] дойдоха да пренощуват у него цялата нощ, изготвяйки пагубна клевета срещу светеца, та на всяка цена да го убият, като се уговориха помежду си да не ядат, нито пият, докато не предадат праведния на неправедна смърт. О, мерзко тяхно съглашение с дявола! О, по-богоомразни от убийците евреи! Както ония направиха лукаво съзаклятие срещу Христос, моя Бог, но повече срещу своите глави или по-точно казано срещу великия Павел. Чуй божественото писание, говорещо: „Юдеите се уговориха – рече— помежду си да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.“ И каква е прочее разликата между тези и онези? Явно, че никаква! Но тези, които станаха ревнители на злобата на ония, да получат заедно с тях отплатата за своята злоба; и тези, и онези да наследят вечната тъма! А нашето слово да върви към предстоящите подвизи на светлия мъченик.

На другата сутрин съдът беше подготвен със страхопочитание и се събра безчислено множество народ-убийци да възхвалят оня, който беше дошъл отново да ги управлява, а най-вече – да водят спор за мъченика. Те така бяха подучени от своите предводители чрез указания и съвети; и се събраха единодушно всички, както се каза. Споменатият съдия седна на съдилището с твърде голямо благочиние. Понеже беше много благоразумен и разсъждаваше с остър ум, той помага и на техния ум, според обещанието, както вече казахме. Народът стоеше с измамно благоговение, понеже бяха измамни, а техните предводители и старейшини стояха отпред всеки на отреденото му място. Съдията с дълги речи към тях излага учението на своята ерес и отдава чест на съдийския престол според мръсния им обичай. Тяхното учение ги поучава не на добродетел или полза, защото те са твърде празни и бедни откъм духовни слова и поощряват към пълно беззаконие и освен това към много други неща: сиреч сребролюбие, лихварство, чревоугодие, двойни отмъщения към враговете, скотоподобни близости на неудържимо блудство и на сладострастия; и още – кипрене с одежди и крайна горделивост, многобрачие и кръвопролитие, конни надбягвания и подготовката за тях и – накратко – всичко, що е противно на евангелските и апостолските предания. Той, който беше умен без разум, вразуми с такива и подобни на тях думи онези безумци, още повече че противопостави чрез сана на своето величие гордостта [си] срещу техния брътвеж. А те, прочее, му рекоха: „Достоен, достоен е, о господарю, твоят разум, можещ добре да укрепи нашето невежество. Благодарим на твоята добронамереност към нас. Но се молим на тебе, могъщи, понеже имаш власт от нашия владетел, твоя благост да има винаги грижа за стадото си и ще можеш да ни освобождаваш от всички врагове, ако пожелаеш да го вършиш…