Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

И светецът: „Не знаеш какво говориш, о съдийо! Аз живея в тъмницата като в някакъв рай, а вашето сборище, помрачено от неверието, живее в тъма, по-горчива от тъмница. Прочее и сам ти познай истината и пристъпи към Христос, истинската светлина, и ще бъдеш наследник на царството небесно! Защото виждам, че си натрупал дни и смъртта те очаква на прага. Побързай, докато не е дошъл краят! Ако ли не, сам ще видиш! А мене или ме върни в дома ми, или ме отпрати при моя Христос!“

Когато мъченикът изговори тези и подобни на тях неща, душата на съдията се изпълни с голяма буря и смут. И той остана съвсем като без ум и не можа да отговори на мъжа. Справедливо победи истината и измамата замлъкна, а което е най-преславно – в страдалеца действуваше силата на Светия Дух. Но какво прави съдията? Много удивен, той похвали доблестната ревност за вярата. Така също изпровожда светеца със слугите си от вътрешната страна на двора си през вътрешните врати, понеже разбра, че в същото време [агаряните] искаха да го разкъсат или с ножове и мечове да го нарежат на парчета. Тъй като беше благоразумен и милостив, както казахме, той по разни начини трудолюбиво се стараеше за спасяването на блажения, искайки на всяка цена да го пусне. Така протече всичко и пак можеше да се види светецът, настанен със затворниците, да се старае в молитвата, да се весели и да пее в душата си, удостоен с такава благодат от Светия дух и изпълнен с радост и веселие.

А съдията веднага излезе сам при входа, както някога Пилат по време на спасителевите страдания. И им говори, както тогава оня рече на юдеите: „Не намерих в този човек никаква вина, заслужаваща смърт. Затова аз не можах да произнеса присъда срещу него. Но ако искате да ме послушате мене, който ви дава добър съвет, нека той да се прогони далеч от нашия град и при това до смъртта му името му да се не чува тук, та дано и сам се разкае и пак доброволно дойде при нас. Така ние няма да бъдем виновници за кръвта му и аз ще се избавя от беди и напасти, вие пък ще се освободите от греха на убийството. Защото узнах от мнозина, че в западните земи, намиращи се до Далмация, има един [човек] почетен със сан на епарх от нашия владетел, мъж твърде страшен и на царя верен, и обичан, който бил сродник и близък по плът на мъжа, държан сега от нас. Така че ако той узнае за него, къде ще се скрием или какво можем да му отговорим – на него, имащия такава дързост, както казах, пред царя? По царска заповед той ще премахне всички, а най-вече мене ще лиши заедно със сана и от живота. И кой от вас тогава, кажете ми, ще застане, дързък. пред лицето му? Или кой ще отговаря за несправедливото убийство? Или с какво злато ще утоли яростта на мъжа и ще изкупи кръвта на невинния? Затова, ако ме послушате – слава Богу, ако ли не – вие сами ще видите. Аз не пожелах да съм причина за това дело. Нека ме чуят всички, които са се струпали тук за тази цел.“ Когато богоомразното сборище чу неочаквания отговор, едни от тях се изплашиха, виждайки последиците, и отстъпваха от замисъла, а други се разпалиха и говореха: „Не беше ли вярно онова, дето чухме в началото, че съдията е в съгласие с християните и, покварен от тях с подкуп, се старае да освободи нашия хулник?“ И стана голяма разправия и смут поради това. Един по-свиреп и по-лют от змия беше заедно с дявола предводител на цялото онова сборище и подстрекател на цялото злодейство. И той пръв подтикна всички към убийството на мъченика. Като скочи веднага сред останалите, той безочливо – о безумство! – рече със силен глас: „Дерзайте и нито един от вас да не унива, нито да бъде малодушен или маловерието да не победи някак намерението ви! Вярвайте, аз ще дам душата си за това и за всичко ще отговарям, дори и да стигне нещо до самия владетел. Ето пред всички днес свидетелствувам, че давам себе си като залог за неговата кръв!“