Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

О, жестока дързост! О, надменност! О, горд и прескотски глас, който тогава подтикна всички към усърдие и към убийство на невинния. Но преди да бе чут докрай от множеството гласът на оня, окаяния, старец, веднага [настъпи] някакво раздвижване и странен вопъл, и недостоен ропот, и всички с все сила молеха за заколението на светеца.

От този измамник, за когото чухте, братя, от него много пострада Христовата църква. Страшен вълк, той всекидневно гонеше и тъпчеше Христовото стадо, разрушаваше до основи божите храмове. Но и за многострадалния Георги Нови! Преди малко споменахме за светото му мъчение и за светата му майка и как заради Христа той пострада, обесен на дърво. За неговото мъчение оня беше виновен! И понеже смяташе това за удоволствие, той сега пак се одързости и предизвика смъртта на блажения Николай. Мислеше си, окаяният, че поради убийството на светите мъже си прибавя голяма награда. Но тях той направи светли мъченици, а на себе си и на своите служители издействува вечния огън. Но за ония неща толкова, а нашата мисъл да върви напред.

Споменатият съдия, виждайки народния смут и неразумните им крясъци, съвсем се обърква. След това склонил ги да излязат от съдилището и да почакат до сутринта, сам става от съдийското място и влиза навътре. Те пък произнасят твърде големи хвали на оня старец, смятаха го за някакъв велик ревнител и поборник на тяхната вяра. А той, завладян от крайна гордост, им заповядва на другия ден всички пак да се съберат и разпуска тържището.

На разсъмване – тогава беше четвъртък от седмицата – съдът е подготвен според обичая и множеството надминава вчерашните хора. Упълномощеният за това, като застана на съдийския стол и видя тълпа, много по-голяма от предишната, пита ги, та дано да се уплашат от това: „Да пристъпят един след друг – рече, – които искат кръвта на мъченика!“ Тогава споменатият кръвопиец се разписва в кондиките им според беззаконния им обичай. А след него – втори, трети, пети – тези, които бяха водачи и твърде жестоки, както се каза. Съдията, видял това, става много скърбен и печален, понеже те преуспяха повече от него. Той потвърждава с достоверни свидетели записаното в съда, уплашен най-вече да не би нещо да се забележи. Когато се върна в своя дом, каза следното на близките: „Невинен съм за кръвта на оня мъж. Но нека само видят тези, които искаха това.“