Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

След молитвата той се прекръсти с всечестния и животворящ кръст и отива при тъмницата, където страдаше блаженият. И когато беше вече пред двора на тъмницата, видя, че дворната врата на тъмницата е заключена здраво отвсякъде, веднага заобиколи към къщата на оня Георги, който беше наблизо. Водеше със себе си един благоговеен юноша на име Стефан, и той от знатните, вярващи в Христа Бога. Споменатият Георги се зарадва от сърце, като ги видя. Те го поздравиха любезно според обичая и започнаха кратка полезна беседа помежду си, а към средата й вмъкнаха и за причината на посещението. А оня, отпъдил душевния им смут, че и всякакъв страх, чрез любезни думи, направи ги смели и им даде добър съвет да подкупят тъмничния пазач. Това стана след малко. Пазачът нарежда да почакат, докато намери удобно време.

Щом дойде петък от седмицата и настъпи около 6-ия час, тогава всички богоомразни храмове и капища се изпълваха от тях според скверния им обичай; при това те са Свикнали на висок глас да произнасят богоненавистната си молитва, безчинно, със силен крясък и с надменност. Поради споменатите причини по това време настъпи пълна тишина. Гореказаният страж видя, че е настанал моментът, прецени, че той е удобен да влязат боголюбците; и от отвора на тъмничния двор [им] помаха спокойно да влязат вътре. А оня Георги беше направил отвора на оградата откъм своя двор, та да посещава тайно светеца, понеже имаше немалко дружба и съгласие с разумния страж. Щом те получиха така преславно възможност да влязат, тъмничарят [ги] изпреварва, затичва се вътре в тъмницата и разказва подробно всичко на светеца за идването на неговите близки. Той го освобождава от оковалите го железа. Така светецът по-спокойно излиза сам при тях, считайки себе си за недостоен за тяхното идване; той открито и двойно се тревожеше за спасението им: за едните, та дано да отбягнат предстоящите беди и напасти, а за другия – че е дръзнал да престъпи заповяданото. И се обвиняваше заради тяхната беда. Такова беше благоразумието на светеца – той, дивният, бе изпълнен с толкова голямо благонравие и благодат, че, налегнат от такива беди, се грижеше за другарите си. И какво стана после? Той излиза при братята, сякаш от някакъв рай или от палат. Стъпвайки кротко и смирено, дойде до външното прозорче, пред което те стояха, носейки на тялото си Христовите рани, с лице, светещо като на ангел, изпълнен от божествеността на Светия Дух. И ги изпреварва, сторвайки им любезен поклон, както бе присъщо на естествения му благ нрав. И те също преусърдно му отправиха сърдечен поздрав. А светецът им рече някак тихо и благоразумно: „Защо си правите толкова труд, братя, та побързахте при нашето убожество, като пренебрегнахте толкова злини и наказания от враговете ни, очакващи някой от православните да влезе в клопката заради мене, грешния. А въпреки това, що мислите, аз съм далече от достойното и заслужавам най-страшната мъка, която си заслужих чрез своите грехопадения и – уви! – не съм достоен за никаква милост на моя всеблаг Бог и Владика.“ Сърцата на онези боголюбци се трогнаха, когато чуха това. И като заговори, единият от споменатите братя, за когото преди малко разказахме на ваша милост – а името на оня мъж беше Матей, – поднася на светеца боголюбезни и душеполезни думи. Разяснява му най-подробно също и части от божествените писания, понеже познаваше боголюбивия му характер, а светецът много обичаше такива духовни слова. Към това Матей добавя: колко блага на царството небесно наследиха тези, що пострадаха за Христа, колко ли пък мъки и безчестия – които от заповедите му се отметнаха. боговдъхновеният Николай много се възрадва душевно: „Благодаря на Господа, рече, изпратил ви при мене, смирения! За мене е по-сладко от мед да слушам боговдъхновените и свещени думи на светите книги. Но моля ви да ме научите, ако е възможно, може ли да се отцепиш от Христовото стадо и пак към Христовото стадо да се присъединиш?“