Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

И така ги отпраща, след като ги благослови, а за тях бе непоносимо да се разделят със светото лице, защото обичта е привикнала с болка да развързва своята любовна привързаност. Очите им се изпълниха със сълзи, когато светецът прекъсна думите за умиление и полза. Ръцете на блажения бяха на тъмничното прозорче, а той се бе навел и бе положил върху тях свещената си брада с благословесни устни и така говореше на братята поради оня малък процеп, както казахме. И те пожелаха тогава да почетат с целувка светите му ръце, удостоени да бъдат вързани заради Христа. Но светецът строго им забрани да го сторят и осъди себе си като най-нищожен от всички, понеже безкрайно се гнусеше и ненавиждаше гордостта. Но самият той отвътре се поклони на братята, а също и те отвън му се поклониха, както беше редно. И излязоха, получили благословение. Светецът пък влезе кротко и доброволно в определеното място в дълбоката тъмница като в място отрадно и безмълвен прекарваше, в молитва, така че и самият пазач му се чудеше. Той се срамуваше да го връзва, ако самият светец не му заповядаше да извършва определеното си задължение. И въпреки че много пъти искаше да го премести в по-добро място, но бе спиран от светеца. Така стояха нещата.

Преждеречените мъже, получили голяма полза от светеца, разказват открито подробно на всички православни за него и им донасят благословението на светеца, и поздравляват всички от негово име. Всички хора сладостно приеха това и отправяха благодарност към Бога, посочил им такъв поборник на своята църква. И езикът на всички бе движен достохвално от Светия Дух за похвала на страдалеца.

Мнозина, щом чуха какво става с него, разпалвани духом, идваха тайно при светеца за молитва; и през дупката в двора на казания Георги със сълзи на очи приветствуваха светеца. А блаженият Николай иззад прозорчето на тъмницата им се кланяше и ги отпращаше с благослов. Прозорчето пък беше твърде малко, та като се гледа към онази дупка, едва да се съзира неговият свят образ. И не само мъже идваха, но и жени, благородни и благоговейни. И така той удостояваше всички с молитви и благослови и ги отпращаше в мир. И такова бе, както чухте, пребиваването на светеца в тъмницата.

Когато изминаха няколко дни, изведнъж в града се разнесоха немалко слухове, тъй като бе пристигнал вестител за идването на съдията, когото богоомразната тълпа дълго време очакваше сякаш някакъв пророк. Щом той стигна на няколко поприща от града, веднага усърдно наизлизаха да го посрещнат. И като му се поклониха, възхвалиха го според техния обичай. Той пък по едно време, едва дошъл на себе си от надменност и гордост, ги разпитва за състоянието и телесното [им] здраве и иска да знае подробности за градското управление. Те някак хитро скриват лукавството и с други немалки клевети срещу православните, яростни, подклаждат неговия огън. И набързо му изтъкват случая с мъченика; и с безброй различни злословни хитрости донасят срещу светеца. Щом съдията чу това, твърде се наскърби, обаче скрива в сърцето си бурята на скръбта. На неприятелите си той тайно каза: „Видяхте ли злонравието на лукавите, как ни най-малко не почакаха да скрият злобата си, но сякаш с копие или с някаква стрела ме устрелиха в сърцето ми с подобни думи! Колко внезапно ме пресрещнаха, о зла дързост на злите! О, за колко скърби станаха причина! По-добре беше за нас, о приятели, да не бях идвал в този град, нежели в началото, преди всичко друго, да бъда виновен за убийството на праведния мъж!“