Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

И докато светецът произнасяше още молитвата, изведнъж задуха голяма буря и тъмен облак се простря от върха на планината, що гледаше към града, където страдаше блаженият, та до градските покрайнини. Той напълно смрачи и страшно затъмни въздуха. И се виждаше тогава ден, а не е ден, както казва пророкът, и тъма, а не нощ. Когато силната буря връхлетя, изсипва се страшна градушка само върху Сардикийския град, толкова голяма, че тези, които не са видели, няма да повярват. И тя стана причина за много беди и загуби на безбожните. Така Бог знае да извършва чудеса чрез светците и изобличавайки с дело нечестивите, прославя боящите се от него. Когато ставаше страшното, дошло от Бога наказание, за два или три часа, докато всичко се свърши – уви! – се натрупа толкова много лед, че до 15-ия или до 20-ия ден се намираше още от него. Но и по това ми разбери, обични, какво е било: след толкова дни, въпреки силните слънчеви горещини – защото наближаваше време за жътва, – ледената грамада да остане недоразтопена. Понеже тази казън, наистина люта, искаше да покаже божието наказание над беззаконните заради жестоката и безчовечна злина към светеца.

Обаче божественият Николай, видял станалото, отново се отдаде на молитва и превърна божия гняв в щедрост и милост. Внезапно, в този момент, наказанието спира. Когато това се случи, голям страх връхлетя всички…

Не много време след оня ден един мъж изсред благородните в града, където стана дивното и ужасно божие знамение, като видя и повярва, че то е станало заради светеца, благодари на Бога за всичко случило се и най-вече, че беше очевидец през своя живот на страданията на мъченика заради Христа. Той се разпали чрез любовта на божествения дух към многострадалния, а и отпреди беше познат на светеца. По тази причина той бе много тъжен и загрижен как би могло да отиде в тъмницата при светеца и да говори малко с него за полза, какъвто обичай те имаха и отпреди това, и да получи от него благослов и молитва. Той се изпълняше в душата си със силна печал, като гледаше наложеното на благочестивите наказание, забраняващо им да идват при светеца, както по-горе се писа. Но мъжът, виждайки вече [всичко] това, отхвърли от себе си страх и всякакво униние, укрепи се с вярата и надеждата си към мъченика, не зачете никак забраните и наказанията, но на Бога на всичко възложи сам себе си, упова се на молитвите на светеца, и се помоли, говорейки: „Владико, Господи Иисусе Христе, Сине Божи, зная, че съм недостоен да погледна лицето на Твоите мъченици, но се надявам на Твоите истинни слова, тъй като си рекъл: «Искайте и ще получите.» И още: «Да ви бъде според вярата ви.» Затова коленича пред Тебе, Боже на силите, да ме удостоиш да видя светия Ти угодник, страдащия заради Твоето свято име. Ей, Господи, поради премногото Си щедрости не ме лишавай от желанието ми, та и аз да възхваля прославяното Ти име през всичките дни на моя живот!“