Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

Но кой, о възлюбени, ще изрече думите, що бяха тогава на неговия движен от духа език! И колко достохвални благодарствия и славословия изричаше той към своя Господ Бог, когото жадуваше. И най-чудно е, че в такива мъки и подвизи той виждаше пред очите си смъртта, а с колко смущения в този ден и час се изпълва душата на човека! Но светецът непрекъснато изцяло беше с Бога. И нещата, що ставаха с него, изстрадваше сякаш в чуждо тяло. Такава е, братя, любовта към Бога. И който я постигне, е блажен, защото е постигнал Бога. Бог се нарича любов, както каза апостолът.

Но нека да чуем станалото после! Страдалецът вече беше във вътрешността на тъмницата, отдаден на голям подвиг, и се грижеше как ще застане пред страшния божи престол, той, за когото, според апостола, не бе достоен целият свят. Безбожното агарянско множество, уподобило се на диви лъвове, крещеше на стражите: „Дайте ни непокорния!“. Николай, непреклонен душевно и безчувствен, готов за това, излезе при тях, след като благослови благоговейно с мир съзатворниците си и измоли от тях молитви. И както Христос на евреите, рече: „Ето, аз съм този, когото търсите.“ А те веднага го сграбчват и го хвърлят безмилостно на земята, освобождават го от тежките железни окови, с които бяха оковани ръцете и нозете на светеца. И го оставят гол, само по риза; старателно връзват ръцете му назад и го извеждат, вързан с въже. А блаженият излезе със светло лице, сияещ, както в древността боговидецът Мойсей, пеейки псаломски песни, говорейки: „Хвала ти въздавам, Христе Боже, понеже изведе душата ми от тъмница, за да се слави Твоето име. Защото си ме избавил от сриващите се в рова и във вражи ръце не си ме затворил; поставил си нозете ми на просторно място.“ Също се и обърна, та склони глава и благослови с мир християните, които се случиха там, понеже много искаше да ги види. Когато богоборците съзряха това, позавидяха на благочестивите; и ги разгонват като вълци – о, безумие! – помрачени от мисълта да не би чрез тях да се увеличи дързостта на храбреца. А те смятаха, окаяните, да го уплашат в последния час. Тогава благочестивите бяха разгонени и епархът обяви наказание, за да не се намери никой от християните, вървящ пред или след светлото шествие на мъченика. Когато стана така, бива грабнат един юноша от православните, комуто дадоха да води вързан светеца на заколение. И това беше [Божие] усмотрение, та поне така той да се наслади, като вижда своите братя. Но [там беше] и друг от братята, този, който преди бе разговарял в тъмницата със светеца и бе запомнил думите и заветите на светеца в тъмницата: „В деня на моето веселие, ако може, нека дойде някой от вас“, както преди малко бе казано подробно. Видял светеца така самотен, като избрано агне посред зверове, той отхвърли далече от себе си малодушието и леността, разпали се от любов към мъченика, защити се с оръжието на кръста, надявайки се на молитвите на светеца, втурна се сред всички и дръзко застана пред светото лице на мъченика. Той вървеше предвидливо пред него или след него; и с чести погледи един към друг изразяваха любовта [си] в Христа. Но виж ми и тук благопредвидливостта на светеца! Нито дума не проговори към обичния и – бидейки в такова нещастие – грижеше се да не би чрез разговор да стане явна дързостта на оня брат спрямо него и да не му се случи някоя беда поради него. Той само благодареше на Бога за това и непрекъснато се молеше. Когато разбра, че са стигнали до мястото, наричано Медно тържище, той почете с поклон намиращия се там свещен храм „Възнесение Господне“. Той се радваше, вървейки бързо напред, надпреварваше водещия го, понеже виждаше с душевните си очи Царя на Царете Христос Бог и ангелското зрелище, що го очакваше. И се разпалва от любов или от божествена ревност, както някога Илия. Той вървеше по-бързо от всички, за да стигне до уреченото място и да се вкопчи с дявола-мъчител, та като го смаже с кръстната сила, да получи от Христа желания венец на победата. Но онова, що подкрепяше страдалеца, бе силата на Светия Дух. Пренебрегвайки всичко долу, той мислеше за горното и очакваше кога ще се освободи от тялото и ще съжителствува с Христа. Такава е, прочее, ревността на светците – смъртта им изглежда сън. И справедливо! Тъй като преминават от смърт към живот неостаряващ; приготвени за брака, те изпълват чертога. А какво ще отговорят ония, що треперят от смъртта, що постоянствуват в низките страсти? Защото смъртта идва и насила ни изтръгва. О, горко на неподготвените тогава, когато чертогът ще се затвори и ще чуем: „Вървете си, не ви познавам!“ Каква, кажи ми, полза от тленните неща тогава? Разбира се, че никаква! Но да се върнем към предстоящия разказ и да видим какво правят побеснелите убийци.