Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

Когато мъченикът отговори това със силата на духа, лицето му беше светло, душата – младееща пред бедите, езикът – по-предързостен в изобличенията сега, отколкото първия път; неустрашим спрямо всяко оръдие на мъчение, той ставаше мъжествен и укрепваше, и насочваше всичките си помисли към Христа.

Съдията, след като чу тези неща от духовния мъж, изпълни се веднага с почуда. Понеже желаеше да разшири общението с християните, пък и видя, че не бе изречено от светеца нищо лъжовно, нито че стореното от него съдържа нещо измамно, и едно, че нямаше какво да възрази срещу истината, друго, че се смили да мъчи несправедливо този, който се придържаше към словото на истината, попита тълпата от онези богоборци: „Какво ще прибавите към това, о приятели – рече. – Аз преценявам, че той с нищо не заслужава смърт!“ А те по-твърдо напираха: „От християните се отцепи – говореха – и беше приобщен към нас и ето – година време мислеше като нас, а сега внезапно пак избяга от нас и потъпкал ученията ни, се отклони към християните и както сам чу, нарича себе си християнин. Ние лошо ти обяснихме нещата и затова ти, давайки думата на престъпника, отсъди той да избегне смъртта.“

От това съдията си помисли колко го осъди народът от първия спор, засрами се, а по-точно – уплаши се от дързостта на града. Той се изпълни със смут и скръб и заповяда да затворят страдалеца в тъмница. Като стана от съдийското място, искайки да успокои техния гневен огън, разреши да има зрелище.

А пък блаженият, излизайки от изпитанието, пееше: „Благославям Господа във всяко време, похвалата за Него е винаги на устните ми. Заради Господа да се похвали душата ми!“ Защото езикът му не мълчеше и не спираше да пее песните заради Христа Бога. Войниците, изпълняващи службата, едва успяха да измъкнат светеца от ръцете на убийците, които искаха да го изгорят жив. Но понеже презлонравните не получиха желаното, някои от тях наостриха езика си срещу своя съдия, загдето не предаде светеца в ръцете им. И се чуваше някаква безредна гълчава. Когато съдията я чу, възнегодува много от това, учудвайки се на тяхното неистовство и безчовечност. Обаче скри яростта си и с нищо не им противоречи. Той прекара цялата нощ съвсем без сън, с голяма буря в душата си поради неправедното убийство на праведника. Но се боеше и от някакво неочаквано предизвикателство на народа. И така прекара цяла нощ, [мислейки] за това.