Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Великата лейди на Мараклея била обичана от тамплиер, владетел на Сидон, ала се споминала съвсем млада и в нощта след погребението й нейният покварен любовник се промъкнал на гроба, изровил трупа и го изнасилил. Тогава отнейде се чул глас, който му заповядал да се върне след девет месеца, понеже ще му се роди син. Той се подчинил и в уреченото време повторно отворил гроба, за да намери в костите, останали от нозете, една глава (череп с кръстосани кости). Същият глас му наредил да „я пази като зеницата на окото си, защото тя ще му носи все добри неща“, та рицарят я взел със себе си. Главата го предпазвала от всякакви злочестини и той побеждавал враговете си само като им я покажел. След време вълшебната глава станала собственост на ордена.50

Този зловещ разказ датира най-късно от края на XII в., когато е описан от някой си Уолтър Ман. Но нито той, нито друг един автор, цитирал век по-късно същото предание, не уточняват, че некрофилът е тамплиер51. Въпреки това през 1307 г. разказът неизменно е свързван с ордена. Споменава се непрекъснато в протоколите на Инквизицията и най-малко двама рицари, подложени на разпит, признават, че го знаят. В по-късни писмени паметници като цитирания по-горе се казва недвусмислено, че изнасилвачът е тамплиер. Същото се твърди и във версиите, запазени от франкмасоните, които приемат за свой символ черепа и кръстосаните кости и често ги изобразяват върху надгробни плочи.

Преданието може да се разглежда и като пародия на Непорочното зачатие, а също като забулено със символи описание на някакъв ритуал за посвещаване, включващ въображаема смърт и възкръсване. Един летописец посочва и името на жената от преданието — Иза, което явно идва от Изида. В разказа се долавят отгласи от загадките, свързвани с Изида, а също с Тамуз, или Адонис, чиято глава била хвърлена в морето, както и с Орфей, чиято глава е отнесена от река Хебър. Вълшебните способности на главата напомнят и за Бран Благословени с неговата чудодейна глава от келтските предания и „Мабиногион“. Мнозина изследователи свързват Свещения Граал именно с тайнствения казан на Бран като негово по-ранно, езическо съответствие.

Каквото и значение да е отдавала на „култа към главата“, Инквизицията очевидно го е смятала за важен. В списък с обвинения, съставен на 12 август 1308 г., четем: