С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
Не си направих труда да почукам и влязох направо. Холът беше празен, но от терасата долитаха гласове и смях и аз бързо се насочих натам. Обичайната група жадни за тен бяха по местата си. Попитах за Савана и ми казаха, че е на плажа. Бързо тръгнах натам, но замръзнах, когато я видях да седи сред дюните с Ранди, Брад и Сюзан. Двамата с Ранди изглеждаха двойка, точно както изглеждаха Сюзан и Брад. Знаех, че не са, че най-вероятно си говорят за строежа или обсъждат утрешната работа, но не ми хареса. Нито ми хареса, че Савана седеше съвсем близо до него, както седеше онзи ден до мен. Запитах се дали въобще си спомня за нашата среща, но в този момент тя ме съзря и ми се усмихна, сякаш в ситуацията нямаше нищо нередно.
— Ето те и теб — посрещна ме тя. — Вече се чудех дали ще дойдеш.
Ранди ми хвърли една нагла усмивка. Въпреки коментара й той ме гледаше едва ли не като победител. Сякаш ми казваше: „Когато котката я няма, мишките се разиграват.“
Савана стана и тръгна към мен. Беше с бяла блузка без ръкави и ефирна пола, която се издуваше при всяко нейно движение. Раменете й бяха бронзови — доказателство за дългите часове, прекарани на слънце. Тя се приближи, повдигна се на пръсти и ме целуна по бузата.
— Здрасти — каза и обви ръка около кръста ми.
— Здрасти.
Наклони глава, погледна ме изпитателно и каза закачливо:
— Май съм ти липсвала.
Както винаги не можех да измисля подходящ отговор, но тя ми смигна и добави:
— Може би и ти си ми липсвал.
Докоснах рамото й и казах пресипнало:
— Готова ли си?
— Напълно готова.
Тръгнахме към колата и аз хванах ръката й. Допирът й ме убеди, че всичко е наред и светът е едно прекрасно място.
Почти прекрасно място…
— Видях те да разговаряш с Ранди. — Стараех се гласът ми да звучи лишен от емоции.
Тя стисна ръката ми:
— Значи си видял?
Опитах отново:
— Добих впечатление, че сте се сближили по време на работа.
— Наистина се сближихме. Оказах се права. Той е добро момче. След като приключи тук, заминава за шест седмици за Ню Йорк да работи като доброволец за „Морган Стенли“.
— Ъхъ — изръмжах аз.
Тя се подсмихна:
— Не ми казвай, че ревнуваш.
— Въобще не ревнувам.
— Добре — заключи тя и пак стисна ръката ми, — защото нямаш никакво основание.
Хванах се като удавник за последните й думи. Не беше длъжна да ги казва, но щом го направи, се почувствах така, сякаш ми бяха пораснали крила. Стигнахме до колата и аз й отворих вратата.
— Къде ще ходим?
— Гладна ли си? — попитах я и се сетих за чийзбургерите на плажа.
— Не много — отвърна тя. — Хапнах малко, когато се върнахме от обекта.
— Какво ще кажеш за една разходка по плажа?
— Ммм… може би по-късно.
Беше ясно, че има нещо друго предвид.
— Защо ти не кажеш какво искаш да правим? — улесних я аз.
Лицето й светна.
— Какво ще кажеш да отидем и да кажем едно здрасти на баща ти?
Май не бях чул добре.
— Да отидем при татко? Наистина ли го искаш?
— Наистина — кимна тя. — Да го посетим за малко. После ще хапнем и ще потанцуваме.
Колебаех се, но тя сложи ръка на рамото ми.
— Моля те!
Не умирах от щастие, но тя го направи така, че да не мога да й откажа. Започнах да свиквам с това, но проблемът беше, че я исках цялата вечер само за себе си. Не разбирах защо настоява да се запознае с татко точно сега, освен ако просто не тръпнеше от желание да остава насаме с мен. И тази мисъл ме жегна.
Но тя беше в отлично настроение, говореше ентусиазирано колко много работа са свършили през тези два дни. Утре щели да слагат прозорците. Оказа се, че през цялото време Ранди работел точно до нея, което обясняваше породените между тях „приятелски чувства“ — така го нарече тя. Съмнявах се, че и Ранди би го нарекъл така.
Скоро наближихме къща ни. Прозорецът в кабинета на татко светеше. Изключих мотора и забарабаних с ключовете по таблото.
— Нали ти казах, че татко е мълчалив човек?
— Да — каза тя, — но това няма значение. Просто искам да се запозная с него.
— Защо? — Прозвуча отвратително, но наистина бях изумен.
— Защото е единственото ти семейство — отвърна тя. — И защото те е отгледал.
Представих ги един на друг веднага щом татко се съвзе от шока. Ненадейното ми появяване, и то в комплект със Савана, беше тежък удар за него. Прокара няколко пъти ръка по голото си теме в очакване на нещо ужасно.