С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
Разбрах, че не чака отговор, нито пък знаех какво да кажа. Вместо това попитах:
— Кой ти каза за тези двамата?
— Тим. Мисля, че и той е разочарован, но какво може да направи? Да ги изрита оттук ли?
Вървяхме вече доста време и когато се обърнах, хората около огъня бяха само неясни силуети. Мъглата миришеше на море, а звукът от пипалцата на малките рачета, които се разбягваха при всяка наша стъпка и се зариваха бързо в своите пясъчни дупки, запълваше нощната тишина.
— Извинявай — каза неочаквано тя. — Малко прекалих.
— С какво?
— С коментара си за случката. Не биваше да давам оценки. Не е моя работа.
— Всеки съди — отвърнах. — Това е част от човешката природа.
— Знам, но… аз също не съм безгрешна. И в края на краищата единствено бог има право да ни съди, а вече съм достатъчно голяма и знам, че никой не знае каква е неговата воля.
Неволно се засмях.
— Какво? — попита тя.
— Говориш като нашия изповедник в армията. Той казва същото.
Обърнахме се и поехме обратно към къщата. Скоро стигнахме до сухия пясък и краката ни затънаха в него. Савана се хвана здраво за мен. Зачудих се дали ще ме пусне, когато наближим приятелите й, и се разочаровах, че го направи.
— Хей — провикна се Тим към нас. — Вие се върнахте!
Ранди също беше там, както винаги намусен. Честно, вечното му недоволство взе да ми писва. Брад беше зад Сюзан, тя се бе облегнала на гърдите му и очевидно не можеше да реши дали да се радва със Савана и да разбере подробностите около срещата ни, или да е на страната на Ранди. На останалите май им беше все едно и бързо се върнаха към своите разговори. Тим стана и дойде при нас.
— Как беше вечерята?
— Върхът! — отвърна Савана. — Пробвах местната кухня. Бяхме в „Скаридената колиба“.
— Звучи вкусно.
Потърсих някакъв знак за ревност, но не открих нищо.
— Ще седнете ли при нас? — усмихна се той. — Ние вече заспиваме. Готвим се за утрешния ден.
— Аз също загивам за сън. Ще изпратя Джон и си лягам. В колко ставаме утре?
— В шест. Закусваме, оправяме се и в седем и половина трябва да сме на обекта. Не забравяй крема срещу изгаряне. Цял ден ще сме на слънце.
— Няма. Предупреди и другите.
— Вече ги предупредих. Ще повторя и утре сутринта. Но някои хора въобще не слушат и утре ще бъдат червени като раци.
— До утре, Тим.
— До утре — кимна й той и се обърна към мен. — Радвам се, че се видяхме и днес.
— Аз също — отвърнах.
— И ако през следващите седмици ти стане скучно, си добре дошъл. Още една ръка никога не е излишна.
— Знаех си, че ще стане дума — засмях се аз.
— Такъв съм си, какво да правя — протегна ми ръка Тим. — Но и да не приемеш предложението, пак ще ми е приятно да се видим.
Поех ръката му и я раздрусах. Тим се върна на мястото си. Ние тръгнахме между дюните, спряхме да обуем сандалите си и хванахме по дървената пътечка зад къщата. След минута бяхме при колата. Не виждах лицето й в тъмното.
— Вечерта беше чудесна — обади се тя. — И целият ден.
Преглътнах и се осмелих да попитам:
— Кога ще те видя пак?
Въпросът беше най-обикновен, очакван и от двамата, но това, което ме удиви, беше копнежът в гласа ми. Та аз дори не я бях целувал!
— Зависи от теб — отговори тя. — Знаеш къде да ме намериш.
— Какво ще кажеш за утре? — избъбрих притеснено. — Знам едно място с оркестър. Става много весело, танцува се…
Тя прибра един кичур зад ухото си.
— Имаш ли нещо против да е вдругиден? Просто защото първият ден винаги е изпълнен с много емоции, а и ще бъдем много уморени. Ще има обща вечеря и не би трябвало да отсъствам.
— Вдругиден е супер — казах, убеден, че въобще не е супер.
Тя, изглежда, долови нещо в гласа ми и добави:
— Но, както каза Тим, винаги си добре дошъл.
— Не, няма нужда. Вторник вечер е много добре.
Все още стояхме един срещу друг. Беше един от онези неловки моменти, с които изглежда никога няма да свикна. Тя се обърна, преди да я целуна. Друг път сигурно щях да опитам, само за да видя какво ще стане; може и да не съм опитен в чувствата, но в екшъна съм бърз и неотразим. Със Савана обаче се чувствах напълно парализиран. Тя също не изглеждаше да бърза.