Последната нощ на „Титаник“
- Автор: Лорд Уолтер
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Последната нощ на „Титаник“». Краткое содержание книги:
Съобщението на Бенджамин Гъгенхайм съдържаше повече подробности: „Ако нещо ми се случи, кажете на съпругата ми, че съм направил всичко възможно да изпълня своя дълг“.
Гъгенхайм наистина бе надминал себе си. Нямаше го пуловера, който му бе облякъл стюардът Ечиз. Беше без спасителна жилетка. Вместо тях той и неговия камериер носеха вечерно облекло:
— Ние сме в най-хубавите си дрехи — обясни той — и сме готови да потънем като истински джентълмени.
До тях имаше и няколко семейства. Усмихнато, семейство Алисън стоеше на палубата за разходка. Г-жа Алисън бе хванала малката Лорейн с едната си ръка, а съпруга си — с другата. Семейство Строс — прегърнати през кръста — стояха подпрени на леерите. Младо семейство от Запад чакаше в съседство; когато Лайтолър попита момичето дали иска да замине с лодка, то му отговори жизнерадостно:
— За нищо на света! Ние започнахме заедно и ако се наложи, ще свършим заедно!
Арчибалд Грейси, Клинч Смит и дузина други пътници от първа класа помагаха на екипажа да попълнят и последните лодки. Като помогнаха на госпожица Констънс Уилърд от Дулут, Минесота, да се качи в лодката, те ѝ се усмихнаха и ѝ казаха да запази смелост. Тя забеляза, че по челата им се стичаха вадички от пот.
Лайтолър също се потеше. Той хвърли връхната си дреха. Дори само по пуловер и пижама, пак беше подгизнал от усилената работа. Изглеждаше толкова необикновено в тази щипеща, студена нощ, че помощник-лекарят — вечен шегобиец извика:
— Здравей, Светлина! Горещо ли ти е?
Помощник-лекарят бе със стария д-р О’Лафлин, ковчежника Макелрой и неговия помощник Баркър. За момент към тях се присъедини Лайтолър. Те си стиснаха ръцете и си казаха: „Сбогом.“
Нямаше време за повече. Поглед към аварийния трап и Лайтолър видя, че водата вече е до палуба В, като се издигаше бързо нагоре. Но светлините светеха все така ярко… музиката все още бе рагтайм… ритъмът все така жив.
Останаха само две лодки. Едната от тях, № 4, създаваше проблеми през цялата нощ. Преди повече от час Лайтолър я спусна до палуба А, правейки сметка да качва хората оттам, но всички прозорци се оказаха затворени. След това някой забеляза, че лотът на „Титаник“ стърчи директно под лодката. Морякът Семейство Паркс и огнярят Джек Фоли се спуснаха да го отчупят, но срещнаха трудности при намирането на лом. Времето течеше. Лайтолър затича към другите лодки, оставяйки тази за по-късно.
Пасажерите, които чакаха за №4, бяха забравени за дълго. А сред тях бяха най-изтъкнатите пътници. Семействата Астор, Уайдънър, Тейър, Картър и Райърсън стояха през цялото време едно до друго. Когато Лайтолър за пръв път разпореди пътниците да се качват, група от жени, деца, прислужници и дойки се спусна на палубата за разходка в очакване да се качат. Като разбраха, че е невъзможно, те останаха, където бяха.
Много от съпрузите се пръснаха наоколо и повече от час цветът на обществото от Ню Йорк и Филаделфия чакаше, докато отворят прозорците и изчоплят лота. След това им наредиха да се качат на лодъчната палуба, но вторият стюард Дод ги върна веднага обратно. Отчаяната г-жа Тейър възкликна:
— Само ни кажете къде да отидем и ние ще го изпълним. Веднъж ни пратиха тук, сега ни връщат обратно!
Лайтолър се върна в 01:45 часа. Беше се изправил, стъпил с единия крак в № 4, а с другия на перваза на отворения прозорец. Някой постави столове от палубата до леерите, за да служат като стъпала. Мъжете застанаха така, че да промушват жените и децата през прозорците.
Джон Джейкъб Астор помогна на г-жа Астор да премине през отвора и попита може ли да я придружи. „Тя — каза той — се намира в деликатно състояние.“
— Не, господин е — отговори Лайтолър, — мъжете няма да влязат в лодките, докато не натоварим първо жените!
Астор попита за номера на лодката и Лайтолър каза:
— Номер 4!
Полковник Грейси бе уверен, че това е, за да намери жена си по-лесно след това. Лайтолър беше сигурен, че той замисля оплакване.
После дойде редът на семейство Райърсън. Артър Райърсън забеляза, че френската им прислужница Викторин е без спасителна жилетка. Той бързо свали своята и я закопча на нея. Г-жа Райърсън поведе сина си Джек към прозореца, но Лайтолър извика:
— Момчето не може да влезе!
Г-н Райърсън възмутено пристъпи напред:
— Разбира се, че момчето ще остане с майка си — то е само на тринайсет години.