Сделката на капитан Ворпатрил

— Не му тече слюнка! — Тедж се усмихна въпреки всичко.

— Не се привързвай, момиче. — Риш поклати глава. — Този тип е опасен.

Тедж се загледа в спящия офицер. Изобщо не изглеждаше опасен, особено с тази черна къдрица на челото, която плачеше някой да я приглади нежно назад.

— Сериозно?

— Знаеш какво имам предвид.

— Да го будим ли? — попита колебливо Тедж. — Нощес не е мигнал. Мислех, че ще заспи още на масата.

— Ами, как беше онази поговорка… не буди спящия лъв. — Риш погледна комуникатора си. — А и любимият ми сериал тъкмо започва…

Затворена принудително в апартамента им седмици наред, Риш се беше пристрастила към незнаен брой комарски холовидео сериали, страст, която Тедж не споделяше. След цял ден в магазина кратката комарска вечер й се струваше още по-кратка. Риш се оттегли в спалнята, където холовидео връзката беше от най-добрите на пазара, и затвори вратата. Тедж загаси лампите, та светлината да не очертава силуета й, и излезе на балкона. Стоеше и гледаше чуждия, запечатан под куполи град. Тук ли щеше да свърши дългото й пътуване — по един или друг начин? Можеше да е и по-зле. Но тази спирка не беше по неин избор, а резултат от стълпотворение на случайности.

Постоя още няколко минути на балкона, после влезе, заключи вратата, дръпна пердетата и се зае да разчисти тихичко масата. Беше останала храна и за утре. Изглежда, капитанът планираше да ги задържи при себе си още известно време, макар че не той щеше да реши. Тедж отиде до дивана и се опита да събуди полекичка бараяреца. Понечи да издърпа възглавничката, но той я стисна с неочаквана за спящ човек сила и решителност, после измърмори нещо и се обърна да защити съкровището си. Тедж се отказа да го буди, а вместо това седна на фотьойла срещу него да се наслади на гледката.

Доста приятна гледка, призна тя, от генетична гледна точка. И с естествен произход при това.

След малко Риш излезе от спалнята с доволна усмивка.

— Права бях за Хендро Фон. Наистина се е преструвал, че има амнезия. И е подменил пробата за ДНК анализ. Сера Джена е била истинският клонинг! Бас ловя, че сливането на търговските флотилии ще се провали. — Седна до Тедж и кимна към Ворпатрил. — Още спи?

— Да. Явно е много уморен. Чудя се какво толкова правят адютантите, с какво си запълват работния ден?

— Нямам представа — каза Риш.

Помълчаха.

Накрая Тедж промълви тихичко:

— Риш, какво ще правим? Ще останем тук тази нощ, и утре може би, но после какво? Не мога да се върна в магазина.

— Не е голяма загуба. Бачкаше по цял ден за никакви пари. Казах ти го още отначало.

— Знам. Но се надявах Наня скоро да си намери нещо по-добро. — А малкото магазинче за доставки изглеждаше идеалното място да работи, без да привлича внимание. Усвоила беше работата за по-малко от два дни. Което беше добре, защото в онзи момент едва ли би била в състояние да усвои нещо по-сложно. „Уморена съм до смърт от тази борба“. — Вложих последния си идентификационен пакет в Наня Бриндис, а прикритието беше толкова плитко, че нямаше да издържи и повърхностна проверка. — Всяко зло за добро, от друга страна. Щом самата тя не можеше да предскаже каква ще е следващата й самоличност, значи и преследвачите й щяха да се затруднят.