Сделката на капитан Ворпатрил

На Тедж това й звучеше като първата стъпка по наклонената плоскост на договорното робство. На глас каза друго:

— Сергияр е по-слабо населен и от Комар. И е пълен с бараярци. Как ще се скриеш там?

— Казват, че там живеят всякакви хора. Вицекралицата полагала усилия да привлече колонисти отвсякъде. Дори от Бета. Ако продължават така, скоро няма да прилича на Бараяр, на Комар дори.

Помълчаха няколко минути, обмисляха варианта. Първото задължително условие беше да стигнат до орбиталната станция живи и без да ги засекат комарските власти, а точно сега шансовете им за успех изглеждаха нищожни.

— А си имаме и нашия капитан Мистерия. — Риш кимна към заспалия на дивана мъж. — Пардон, капитан Вормистерия, както той несъмнено би ме поправил.

— Иван Ксав, единствен по рода си. Мисля, че ме харесва.

— О, това дори аз го виждам — подсмихна се Риш. — Личи му, че е побъркан на тема цици.

— Че кой не е? — Тедж въздъхна, после изви устни в усмивка. — Макар че в неговия случай е побъркан по хубави цици.

— Ако беше случаен комарец, когото си срещнала на улицата, щях да те посъветвам — макар и само в краен случай — да се сближиш с него и да го използваш до дупка. Но той не е комарец и определено не е случаен, а това прави ситуацията необичайна, да не кажа странна.

— Хм.

Ново дълго мълчание.

Накрая Риш каза, много тихо:

— Предпочитам да умра, отколкото да ме заловят и да ме използват срещу барона и баронесата.

Тедж отвърна също така тихо:

— Вече няма барон и баронеса, срещу които да ни използват. Просто ще ни използват. — Примигна да прогони неканените сълзи. „Не. Няма да плача повече. Ако сълзите помагаха, досега щях да съм на Ескобар“.

И двете гледаха право пред себе си. Гласът на Риш стана по-спокоен, по-хладен:

— Хванат ли ни, шансът ни за последното бягство ще намалее драстично. Много бързо може да стане много късно.

Нямаше нужда да изрича на глас какво е последното бягство: бяха го обсъждали и преди, а на два пъти им се беше разминало на косъм.

— Какво, тук ли?

— Твърде опасно е да излизаме да търсим евтаназиращ наркотик, макар че по пътя насам мярнах една ветеринарна аптека… сигурно бихме могли да й разбием вратата, но… Четох някъде за един метод, който използвали на Старата Земя. Лягаш във вана с гореща вода и просто си срязваш вените. Болката не била силна и траела кратко, като убождане с хипоспрей. Ваната в банята тук е голяма. Бихме могли просто да се отпуснем в нея и да заспим сладък сън, момиче. Просто да заспим.