Бумерангът на злото

Въведен е умопомрачителният „Декрет за арестуване на подозрителните лица“. Този акт дава възможност на хиляди лумпени и садисти да залавят и избиват хора, за да ги ограбят или просто за удоволствие.

Въвеждат се понятия като „вредители“ и „изменници“, болезнено познати на по-възрастните българи от следдеве-тосептемврийските години. Правото се гради с декрети, както ще правят след 125 години болшевиките в Русия. Декрет за изпълнителната власт от 10 август 1792 г., декрет за образуване на Национален конвент от 11 август 1792г. и последвалите ги актове излизат като на конвейер. Това става дни след формирането на Парижката комуна на 9 август 1792 г. Под ръководството на илюмината-масон Лео-нар Бурдон се приема план за съставяне на „Централен комитет за спасяване на общественото дело“. Учредява се и събрание на комисарите, упълномощени да спасяват общественото дело. Кое е това дело?

В един от поредните декрети от 15 декември 1792 г. става ясно какво е делото: „Поставят се под охрана незабавно всички движими и недвижими имоти, принадлежащи на данъчните власти, на монарха, на неговите доброволни поддръжници, привърженици и помощници, на обществените учреждения, на светските и духовническите органи и общности, те незабавно ще направят списък на тези имоти, които ще изпратят на изпълнителния съвет.“

Това е разбирането за свобода, равенство и братство. Между другото, в същия декрет има текст и за тези, които „не приемат свободата и равенството“. Такива се третират като „враг на народа“ и завършват зле. Още едно понятие, пренесено в ХХ век, от което сигурно настръхват все още живите, минали през комунистическите затвори и лагери след 9 септември 1944 г. българи. „Поставете терора на дневен ред!“, пише Якобинският клуб до Конвента на 5 септември 1793 г. По-нататък якобинците искат бързи действия от революционната армия, страшен съд и непрекъсната работа на гилотината, докато не умре и последният заговорник. Почти същите директиви ще изпраща през 1918 -1921 г. Ленин на Бронщайн-Троцки. „Да се разстрелват на място гадовете!“, заповядва Улянов на военния комисар Лео Бронщайн-Троцки. И руският евреин-масон Троцки, член на ложата „Великият Изток“, изпълнява със садистично удоволствие заповедта. Впрочем Ленин не крие, че директно копира Френската революция. Той заповядва на своя секретар Бонч-Бруевич да намери подходящ палач - „нашия Фуке-Тонквил, който да обуздае цялата контрареволюционна утайка“. А Дзержински нарича „стабилен пролетарски якобинец“.