Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Съжалявам...
Мъжът постави длани от двете страни на главата й. Тя не откъсваше поглед от кинжала, но после забрави за оръжието. Защото той се наведе към нея. Спря в мига, в който телата им щяха да се докоснат.
Бела си пое дълбоко дъх, вдиша мириса на тялото му. Не знаеше дума, с която да го опише, беше по-скоро като огън в ноздрите й. И тя отговори на повика - тялото й се стопли, пожела го.
- Съжаляваш - каза мъжът, наклони глава на една страна и спря поглед върху шията й. Усмихна се, кучешките му зъби бяха дълги и ослепително бели. - Да, готов съм да се обзаложа, че е така.
- Много съжалявам.
- Докажи го.
- Как? - Гласът й беше дрезгав.
- Застани на ръце и колене. Само тогава ще приема извинението ти.
В другия край на залата се отвори врата.
- О, за Бога... Пусни я! - Влезе друг мъж, с дълга коса, и затича към тях. - Долу ръцете, Зи. Веднага.
Белязаният се наведе още по-близо, приближи разкривената си уста до ухото й. Нещо се притисна до гърдите й, малко над сърцето й. Пръстът му.
- Току - що те спасиха.
Заобиколи я и излезе в мига, в който другият вампир се приближи до нея.
- Добре ли си?
Бела гледаше съсипаната боксова круша. Не можеше да диша. Не беше сигурна дали е от страх, или от сексуално желание - най-вероятно беше комбинация от двете.
- Да, така мисля. Кой беше този? - новодошлият я отведе отново до стаята за разпити, без да отговори на въпроса й.
- Направи услуга на себе си и остани тук, о'кей?
Добър съвет, помисли си тя, след като той си тръгна.
10
Рейдж рязко премина от страната на сънищата в реалността. Погледна часовника върху нощното си шкафче и се ядоса, защото в първия миг не можа да фокусира погледа си. А после като видя колко е часът, се вбеси още по-силно.
По дяволите, къде беше Тор? Беше обещал да му се обади веднага след като приключи с преводачката на момчето, а бяха минали часове оттогава.
Набра номера на мобилния му телефон. Свърза се с гласовата поща, изруга и затвори.
Стана от леглото и внимателно се протегна. Все още изпитваше болки и му се гадеше, но се движеше много по-лесно. След като взе набързо душ и се преоблече в чисти кожени дрехи се почувства много по-добре и тръгна към кабинета на Рот. Луната щеше скоро да изгрее. Щом не отговаряше на обажданията, Тор вероятно докладваше на краля, преди да се прибере у дома си.
Двойните врати бяха отворени и я гледай, Тормент крачеше по старинния килим от Обюсон и говореше на Рот.
- Точно когото търсех - каза провлечено Рейдж.
Тор вдигна поглед към него.
- Канех се после да дойда в стаята ти.
- Сигурен съм в това. Как вървят работите, Рот?
Слепия крал се усмихна.
- Радвам се да те видя отново в бойна форма, Холивуд.
- О, да, готов съм. - Рейдж гледаше втренчено Тор. - Има ли нещо, което трябва да ми кажеш?
- Всъщност не.
- Искаш да кажеш, че не знаеш къде живее жената?
- Не съм сигурен, че трябва да я виждаш.
Рот се облегна назад и вдигна крака върху бюрото си. Огромните му ботуши караха старинната мебел да изглежда като табуретка. Усмихна се.
- Някой от вас иска ли да ме осветли но въпроса?
- Лично е - измърмори Рейдж. - Нищо специално.
- По дяволите! - Тор се обърна към Рот. - Изглежда, че нашият приятел иска да опознае по-добре жената, която превеждаше на момчето.
Рот поклати глава.
- О, не, не искаш, Холивуд. Легни си с някоя друга. Бог ми е свидетел, че има достатъчно жени, които с радост биха го направили с теб. - Кимна на Тор. - Както казвах, нямам възражения момчето да се присъедини към първи клас обучаващи се при нас, ако проучиш произхода му. Трябва да проверим и жената. Не искам тя да създава проблеми, ако момчето изведнъж изчезне.
- Аз ще се погрижа за нея - каза Рейдж. Двамата го изгледаха, а той сви рамене. - Ако не ми позволите, ще следя онзи, когото ще натоварите със задачата. По един или друг начин, ще я намеря.
Тор повдигна вежди. Челото му се набръчка толкова силно, че заприлича на разорано поле.
- Няма ли да размислиш, братко? Ако предположим, че момчето дойде тук, връзката с тази жена ще стане твърде опасна. Просто се откажи.
- Съжалявам. Искам я.
- Господи! Можеш да създаваш големи проблеми, знаеш ли? Не контролираш импулсите си и действаш единствено според собствените си желания. Страхотна комбинация.
- Виж, ще я имам - по един или друг начин. Ще ми позволиш ли да я проуча, докато правя секс с нея, или не?
Тор потърка очи, Рот изруга, а Рейдж разбра, че е спечелил.