Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— Не мога да повярвам на очите си.
— Какво?
Кати смачка салфетката си на топка, бутна стола назад, стана и прекоси ресторанта.
Обърнах се, бях объркана и разтревожена.
Кати разговаряше с един много висок мъж, облечен в много дълъг шлифер. Говореше оживено и непрекъснато се усмихваше.
Успокоих се.
Дъщеря ми посочи с ръка към мен и ми махна. Мъжът също ми махна. Стори ми се познат.
Аз също раздвижих пръсти.
Двамата се насочиха към мен.
Фигура като на баскетболист. Отпусната походка. Черна коса, разделена на път, съвсем като на Хю Грант.
Включих.
Чарлз Антъни Хънт. Баща му играеше като защитник първо в „Селтикс“, а после в „Булз“. Майка му бе италианка, състезателка по ски алпийски дисциплини.
С Чарли Хънт бяхме съученици от гимназията. Състезаваше се в три различни дисциплини, беше президент на Младите демократи. Според годишника на гимназията той имаше най-големи шансове да стане известен, преди да е навършил трийсет години. За мен бяха гласували, че най-вероятно ще стана комедийна актриса.
След като завърших гимназия, напуснах Шарлот и отидох да следвам в университета „Нортуестърн“ в щата Илинойс. След това се омъжих за Пийт. Чарли получи стипендия да учи право в университета „Дюк“, който по онова време се наричаше Университет на Северна Каролина — Чапъл Хил. През годините до мен бяха достигали слухове, че Чарли се е оженил и практикува някъде в северните щати. В училище и двамата играехме тенис за отборите на университетите си. Той — на национално равнище. Аз печелех повечето от мачовете си. Намирах го за привлекателен. Всички момичета мислеха така. През седемдесетте години в южните щати настъпваха промени, но старите разбирания за морал не се променяха лесно. Не бяхме гаджета.
В Деня на труда, преди всеки от нас да замине за университета си, играхме тенис. Мачът включваше не само сервизи и подавания, а и по няколко текили, а за финал — задната седалка на колата му.
Този спомен ме накара да се намръщя и отново да се съсредоточа върху говеждото си.
— Мамо.
Вдигнах поглед.
Чарли и Кати стояха до масата — и двамата грейнали в усмивка.
— Мамо, да ти представя Чарлз Хънт.
— Чарли — усмихнах се на свой ред и протегнах ръка.
Чарли пое дланта ми в огромната си ръка.
— Радвам се да те видя, Темпи.
— Вие двамата познавате ли се?
— С майка ти сме съученици от гимназията. — Чарли беше загубил типичния си южняшки акцент, може би в резултат на годините, прекарани на север, а може и съзнателно да беше работил върху това.
— Никога не се издаваш! — Кати закачливо удари Чарли по рамото. — Възразявам! Това е укриване на доказателства.
— Кати ми разказа за всичките ти постижения в живота. — Чарли все още държеше ръката ми и ме гледаше така, сякаш във вселената не съществува нито едно друго живо същество освен мен.
— Наистина? — дръпнах ръката си и изгледах дъщеря си с присвити очи.
— Тя е чудесна млада дама.
Чудесната млада дама се засмя, все едно беше на сцената.
— Когато се появи, с мама тъкмо разговаряхме за теб, Чарли. Това се казва съвпадение.
— Горят ли ми ушите? — попита Чарли с момчешка усмивка.
Направи го добре.
— Само хубави неща си говорехме — обади се Кати.
Чарли веднага доби удивен и смирен вид.
— Трябва да вървя — заяви той. — Минавах оттук, видях Кати през витрината и реших да се отбия да ти кажа как прекрасно се справя с работата си.
— Тази работа определено й харесва — отвърнах аз. — Особено въвеждането на данни. Кати обича да въвежда информация в компютъра. Винаги е било така.
Този път Кати присви очи и ме изгледа.
— Да, ние всички сме много доволни от работата й в кантората.
Трябва да призная, че със зелените си очи и огромни мигли Чарли Хънт наистина изглеждаше страхотно. Косата му е черна, а цветът на кожата подсказва смесица между Италия и Африка. Доколкото можех да преценя, въпреки шлифера, фигурата му не се беше променила много от времето, когато бяхме заедно на задната седалка на онзи буик.
Чарли понечи да си тръгне. Кати направи физиономия, сякаш искаше да ме подсети: „Кажи и ти нещо“.
Наклоних глава и й се усмихнах. Безмълвно.
— Мама работи върху случая с казаните, открити в едно мазе — съобщи Кати прекалено ентусиазирано. — Затова косата й е мокра.