Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Германски.
От Втората световна война.
Значи това бяха осквернителите, които си бяха пробили път дотук със съвременни инструменти. Но защо медалът се намираше в мумифицираните пръсти на момиче в древна еврейска гробница?
Джордан сви юмрук.
— Нацистите явно са стигнали първи тук. Опоскали са всичко.
Думите му не разясняваха особено нещата. Хитлер е бил обсебен от окултното, но какво се е надявал да открие в Масада?
Тя огледа внимателно дрехите на момичето. Защо им е било на нацистите да си правят труда да обличат едно дете в дрехи от първото хилядолетие само за да го приковат с арбалети за стената?
Представи си как момичето изскубва медала от униформата на мъчителя си и как скрива доказателството за това кой я е убил. Отново я заля вълна на съчувствие към детето — и възхищение за куража му в това негово последно действие. Сълзите отново започнаха да напират.
— Добре ли си? — Лицето на Джордан беше толкова близо, че Ерин можеше да види един фин белег на брадичката му.
За да скрие сълзите си, тя вдигна телефона и направи няколко снимки на медала. Момичето беше направило много, за да осигури доказателство за самоличността на убиеца си. Ерин смяташе да документира това доказателство.
Щом свали телефона, Джордан посегна към прахта, взе медала и го обърна.
— Може да открием кой го е направил. Офицерите от СС често са изписвали имената си от другата страна на медалите си. Искам името на кучия син, който и да е той. И ако по някаква случайност още е жив...
В този момент Джордан ѝ хареса повече от всеки друг път. Рамо до рамо, двамата заразглеждаха малкия метален диск. От другата страна нямаше име, само някакъв странен символ.
Ерин снима реверса в дланта на Джордан, после прочете на глас думите по края.
— Дойче Аненербе.
— Това обяснява нещата — кисело рече Джордан.
Тя го изгледа въпросително. Най-новата история на Германия не ѝ беше специалност.
— В какъв смисъл?
Той завъртя медала в ръката си.
— Дядо ми е участвал във Втората световна война. Разказваше ми разни неща. Това е една от причините да постъпя в армията. И донякъде си падам по история. Дойче Аненербе е тайна секта на нацистки учени с интерес към окултното, които обикаляли целия свят в търсене на изгубени съкровища и доказателства за съществуването на древна арийска раса. Бандата иманяри на Химлер.
И бяха стигнали тук първи. Чувство на поражение сви сърцето ѝ. Беше свикнала да изучава вече ограбени гробове, но обирите обикновено бяха извършвани още в древността. Беше непоносимо, че тази гробница е била разграбена само преди десетилетия.
Джордан докосна централното изображение.
— Това не е техен обичаен символ. Обикновено знакът на Аненербе е меч с лента. Това е нещо ново.
Обзета от любопитство, тя посочи символа в центъра.
— Прилича на норвежка руна. От старши футарк. Може би руната Одал.
Ерин започна да рисува в прахта с пръст.
— Руната представя звука О. — Тя се обърна към Джордан. — Може би е инициалът на собственика на медала?
Преди да успее да развие мисълта си, Маккей рязко излая:
— Стой! Горе ръцете!
Стресната, Ерин рязко се обърна.
Джордан сграбчи картечния си пистолет и се завъртя към входа на гробницата. Земята отново се разтресе, посипа се прах... и от сенките изникна тъмна фигура, която пристъпи в помещението.
8.
— Не стреляй! — извика Джордан и вдигна лявата си ръка. — Това е падрето.
Свали автомата си и тръгна към духовника. Беше странно, че свещеникът бе слязъл тук, но забеляза и нещо още по-смущаващо.
Нямаше екипировка за катерене.
Джордан застана пред него, докато трусът отминаваше.
— Какво правите тук, отче?
Свещеникът го изгледа изпод качулката си. Джордан също го измери с поглед. Отец Корза беше с пет сантиметра по-висок от Джордан, но под дългата дреха бе по-слаб, мускулест, жилав като камшик. Изсеченото му лице беше несъмнено славянско, омекотено единствено от пълните устни. Черната му коса се спускаше до якичката — въздълга за свят човек.
Но не друго, а очите му — изпитателни и тъмни, много тъмни — накараха сърцето на Джордан да се разтупти. Пръстите му неволно се свиха около оръжието.
„Той е само свещеник“ — напомни си Джордан.
Отец Корза остана да се взира още секунда в него, после очите му се стрелнаха настрани и обхванаха с един поглед цялото помещение.
— Чухте ли ме, падре? Зададох ви въпрос.
Думите на свещеника бяха произнесени шепнешком, едва чуто и в същото време странно официално.