Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
С развята дреха свещеникът се метна през прага и изчезна.
В следващия миг от тъмнината се разнесе див вой.
Звукът докосна някакви дълбоко заровени страхове у Ерин и я накара да замръзне на място.
Дори калените войници сякаш ги усетиха. Джордан я дръпна по-надалеч от входа. Маккей и Перлман застанаха от двете им страни, с насочени към отвора оръжия. Отстъпиха, прегрупираха се и заеха позиция зад саркофага.
Пронизителен писък изпълни тунела.
Джордан вдигна Ерин с такава лекота, сякаш костите ѝ бяха кухи и нямаше плът. Тя вече се чувстваше по този начин, сякаш можеше да се рее във въздуха.
Той я пусна в отворения саркофаг.
— Не мърдай и не се подавай.
Стоманеният глас и железният му поглед отново я върнаха в собствената ѝ кожа — не че искаше да е в нея. Той я притисна надолу.
— Разбра ли ме?
— Да. — Искаше да се свие, да прикрие глава, да се изолира от ужаса, но когато го направи, слепотата я уплаши още повече. Пръстите ѝ се вкопчиха в ръба на саркофага. И като всички други, тя се загледа в непрогледния мрак на тунела.
Рязка светлина отляво привлече вниманието ѝ. Маккей държеше запалена сигнална ракета.
— Метни я! — Джордан посочи към тъмния изход.
Маккей замахна и хвърли ракетата през отвора. Тя се затъркаля, оставяйки огнена следа, и се понесе в мрака. Ярката светлина открои черни сенки и още потъмни форми. Ерин успя да преброи четири.
Без самотната фигура в центъра, облечена в раздрано расо, осветено отзад. Беше вдигнал ръка към очите си, заслепен от внезапния ярък блясък. Другата му ръка държеше извития нож. От острието капеше кръв, проблясваше от отразената светлина.
— Отче! — извика Джордан, докато вдигаше оръжието си. — Залегнете!
Предупреждението дойде твърде късно.
Подобно на бесни кучета, сенките се хвърлиха към свещеника. Събориха го. Той падна тежко върху сигналната ракета и я угаси с тялото си. Ерин трепна. Мракът отново погълна всичко — но не преди някаква фигура да прескочи свещеника и да се хвърли презглава в залата.
Направи дълъг скок, стовари се върху каменния под и се метна право към тях, като се движеше с невъзможна бързина. Вълк? Не. Човек с набръчкана кафява кожа, с широки мускулести ръце, вдигнал високо касапска кука.
Джордан се отпусна на коляно и стреля, улучи го право в гърдите. Пороят куршуми отхвърли нападателя към тавана. Той рухна тежко на пода и остана да лежи неподвижен.
Маса тъмни сенки се изсипа в помещението. Свещеникът се бореше с две облечени в черно фигури. Трета скочи покрай него.
Нападателят се хвърли снишен и с огромна скорост към лейтенант Перлман. Двамата се блъснаха в стената до разпънатото момиче и изчезнаха от поглед. Автоматът на израелеца излая, куршуми рикошираха от камъка, вдигаха искри. Ерин се залепи за дъното на саркофага.
Над нея се материализира сянка. Ерин зърна проблясване на зъби — твърде много зъби — и ѝ се прииска да имаше пистолет или нож. Вдигна ръце пред лицето си и зачака зъбите да се впият в кожата ѝ.
Вместо това в тялото над нея се забиха куршуми и то рухна отгоре ѝ. Ерин трескаво се помъчи да се измъкне изпод него, джинсите ѝ бяха мокри от кръв. Стисна зъби и опипа трупа за оръжие. Нападателят нямаше пистолет, но носеше египетски копеш с дълго, извито острие. Беше виждала подобни мечове на рисунки и йероглифи, но те не се използваха вече седемстотин години.
Маккей надникна над ръба на саркофага.
-Добре ли си?
Преди тя да успее да отговори, той изчезна, ударен странично. Ерин се изправи на колене, сграбчила меча.
Маккей полетя през помещението и удари стената с глава. Свлече се на пода, оставяйки кървава диря след себе си.
Тъмна фигура скочи отгоре му и се хвърли към гърлото.
Джордан беше прикован от нападател, който бе по-силен от всеки противник, срещу когото се бе изправял. Вече беше изгубил автомата си. А нападателят беше нелепо бърз.
Джордан се извъртя и посегна към глезена си и закрепения за него нож. Освободи го, докато кокалести ръце замахваха надолу. Едната стисна гърлото му, другата прикова ръката му за камъка.
Ноктите се впиха дълбоко, разкъсваха плътта му.
Джордан замахна със свободната си ръка и заби ножа в гърлото на нападателя до дръжката, докато не опря до кост, после рязко дръпна навън.
Кръв плисна по ръката му.
Противникът му се отпусна безжизнено. Джордан отхвърли мъртвата тежест и се претърколи в клекнало положение. Вниманието му се насочи към Ерин, която стоеше в саркофага с извит меч в ръка. Изглеждаше готова да изскочи и да се притече на помощ на Маккей, който лежеше в другия край на помещението, но за Маккей вече нищо не можеше да се направи. Както и за Перлман, който лежеше недалеч с разкъсан гръклян.