Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Нали казах да стоиш плътно до мен? — попита Джордан.
Двамата заедно приближиха саркофага. Когато се озова на достатъчно разстояние за снимане, Ерин извади единственото, с което все още разполагаше — мобилния си телефон. Направи много снимки на стената и купчините пепел по ъглите. Искаше ѝ се да бе взела професионалния си „Никон“, но той бе останал в Цезарея.
Осмели се да надникне вътре. Нямаше нищо. Само гол камък, изцапан в тъмночервено. Какво оставяше такива петна? Засъхналата кръв беше кафява. Повечето смоли почерняваха.
Снима и празните керамични стомни около саркофага. Явно бяха донесли някаква течност тук. Обикновено такива съдове се използваха за вино. Но защо им е било да пълнят саркофаг с вино?
Докато се изправяше, Джордан обърна гръб на отсрещната стена и я погледна. Дори на слабата светлина си личеше, че е смутен.
— Докторе, можеш ли да обясниш това?
Тя погледна натам и мъжете се дръпнаха настрани.
На стената висеше зловеща скулптура, подобна на някакво богохулно разпятие. Ерин заобиколи ъгъла на саркофага. С всяка следваща стъпка ужасът ѝ растеше.
Не беше скулптура.
На стената висеше изсушеният труп на малко момиче, може би на не повече от осем години, облечено в окъсана, мръсна роба. Почернели стрели я държаха прикована на място, на цял метър над пола. Пронизваха гърдите, шията, рамото и бедрото.
— Стрели за арбалет — уточни Джордан. — Изглежда, са изработени от сребро.
„Сребро?“
Ерин застана пред детето, поразена от анахронизмите. Тъмночервената роба на момичето изглеждаше стара както по стил, така и по степента на разпадане. Украсата и начина на изтъкаване на материята бяха характерни за периода около падането на Масада. Може би беше изработена в Самария, а може и в Юдея, но със сигурност беше най-малко на две хиляди години.
Дълга тъмна коса обрамчваше хлътналото лице. Очите на момичето бяха затворени спокойно, брадичката беше отпусната върху гърдите, устните бяха разделени едва-едва, сякаш беше умряла насред въздишка. Дори малките ѝ мигли бяха запазени непокътнати. Ако се съдеше по количеството меки тъкани, запазени все още върху костите, момичето бе мъртво само от няколко десетилетия.
Десетилетия. Как бе възможно това?
Под краката на момичето лежеше нещо. Ерин се отпусна на коляно до него.
„Кукла...“
Сърцето ѝ запрепуска. Малката изсъхнала играчка бе изработена от втвърдени парчета кожа, съшити с платнени ивици, и бе изцапана със същия тъмночервен цвят като дрехата. Отпуснатата ръка на детето сякаш посягаше към играчката, останала завинаги недостижима.
Изоставената кукла порази дълбоко Ерин, напомни ѝ за друга, също ръчно изработена. Беше я погребала с мъничката си сестра. Преглътна с мъка в опит да сподави сълзите. Чувстваше се глупаво заради чувствата си. Смъртта на Хайнрих все още я държеше в потрес, а точно сега трябваше да се вземе в ръце заради войниците.
Все така на колене, тя погледна към другата ръка на детето, наполовина скрита зад тялото. Забеляза нещо да проблясва между свитите пръсти.
Странно.
Опря длан в стената и усети твърдия хоросан между камъните. Макар че тялото беше от скорошно, а не древно убийство, тя се отнесе към останките с уважение. Трупът пред нея е бил някога малко момиченце.
Посегна към пръстите. Ръката на момичето изведнъж затрепери, после рязко се дръпна. Цялото мумифицирано тяло се разтресе на стената, сякаш детето бе все още живо.
Ерин се дръпна назад и ахна.
Нечия ръка стисна успокояващо рамото ѝ.
— Нов вторичен трус — каза Джордан.
От каменния таван се посипа фина прах. Зад Ерин някакъв камък тупна на пода. Тя затаи дъх, докато трусът отмина.
— Стават все по-лоши — изтъкна Джордан. — Тук няма нищо за нас. Да се махаме.
Дръпна я, но тя се възпротиви. Сега това бе неин обект и още имаше какво да изследва. Премести се по-близо до стената и отново посегна към ръката на момичето.
Джордан забеляза накъде е насочено вниманието ѝ и клекна до нея.
— Какво има?
— Детето като че ли е стискало нещо, преди да умре.
Археологическият протокол изискваше нищо да не се докосва, преди да е фотографирано, но това момиче не беше убито чак толкова отдавна, така че Ерин реши поне този път да пренебрегне правилата.
Пресегна се и внимателно разтвори пръстите на момичето. Очакваше да са трошливи, но те се оказаха зловещо еластични. Изненадана от състоянието на тялото, тя не успя да улови предмета и той падна в прахта.
Ерин не се нуждаеше от докторска степен по археология, за да разпознае артефакта.
Джордан изруга под нос.
Тя се взираше онемяла в медала, в железния кръст, в свастиката.