Кървавото евангелие

Страхът запърха в гърдите ѝ.

— Нали долу нямаше активен газ?

— Просто предпазна мярка. Внимавайте. Това е много силно. Не го използвайте, ако не установите със сигурност, че сте изложена. Атропинът направо изстрелва пулса в небето. Може да пръсне помпичката, ако не си отровен. При това за нула време.

— Не трябва ли да носим защитни костюми?

— Много са обемисти, за да се спускате с тях. А и ремъците ще ги разкъсат. Не се безпокойте, при първите симптоми, като гадене, кървене и така нататък, просто си бийте инжекцията. Ще останете жива достатъчно дълго, за да ви извадим.

Ерин изгледа изпитателно луничавото лице, мъчейки се да определи дали той просто не я пързаля и не се мъчи да я стресне.

Той стисна рамото ѝ.

— Всичко ще мине добре.

Ерин обаче не се чувстваше добре. Леко задъхана, тя повдигна крачола на панталона и пъхна спринцовката в чорапа си.

Лейтенант Перлман дойде при пукнатината, съпровождан от двама войници — млад израелец и по-възрастен американец. Американецът беше с рошава кафява коса и беше преметнал чанта през рамо. Ерин прочете името на табелката, зашита за униформата му — Маккей.

Върху чантата му имаше две големи букви: СД.

Той улови погледа ѝ.

— Сапьорска дивизия. Взривявам разни неща.

Явно смятаха да взривят непокътнатите контейнери, ако намереха такива долу. Ерин сигурно трябваше да се разтревожи повече, но шокът от смъртта на Хайнрих я беше направил твърде безчувствена, за да изпитва паника.

Маккей протегна ръка. Здрависаха се. Беше едър мъж, на няколко чийзбургера от шкембе и с десетина години по-възрастен от останалите. Доколкото можеше да прецени, беше в началото на четирийсетте. Усмихна се широко, докато стискаше ръката ѝ.

— Най-добре изглеждащият партньор катерач, който съм имал от цяла вечност. — Намигна ѝ и тя се опита да се усмихне в отговор.

Той пристъпи към ръба на пукнатината, сякаш отиваше до бордюр. Ерин застана до него и погледна надолу. Дъното не се виждаше от сенките. Пукнатината беше достатъчно широка, за да се спуснат без проблеми. но въпреки това тя потръпна. Това назъбено грозно нещо нямаше място на тази планина.

Маккей и Купър закачиха карабините си към две въжета.

Ерин отиде до едно свободно въже и стори същото, като дръпна два пъти, за да провери дали всичко е наред.

Друг от екипа на Джордан — жена на име Тайсън — коленичи до пукнатината. Беше пуснала дълъг маркуч в пропастта. До коляното ѝ лежеше хроматограф.

— Какви са показателите, Тайсън? — извика Джордан.

— Висока концентрация на азот, кислород и аргон — каза тя, без да откъсва поглед от екрана. — И следи от всичко, което може да се очаква. Няма гадни газове, сержант.

— Продължавай с наблюдението, ефрейтор. — Джордан се обърна към останалите. — И всички да държат атропина си в готовност.

— Какво чакаме, сержант? — Купър увисна над пропастта. Въжето изглеждаше твърде тънко, за да издържи туловището му, но очите му заблестяха от притока на адреналин. Роден катерач.