Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Маккей успя да се освободи от пукнатината със серия ругатни, свързани най-вече с тесни пространства. Купър се разсмя подигравателно.
Ерин откри, че също се усмихва. Често ѝ се случваше да работи с войници, тъй като доста обекти се намираха в конфликтни райони. Преди беше гледала на военните като на необходимо зло, но вече чувстваше странна връзка с тази група, споена от чест, от кръвопролитието горе и напрежението долу.
Най-сетне двамата с Джордан стигнаха края на тесния процеп. Той излезе в изкуствения тунел и ѝ помогна да се измъкне. После вдигна ръка, за да ѝ покаже, че трябва да спре.
— Ще изчакаме останалите да кажат, че всичко е чисто.
Засега той командваше тук. Ерин спря и докосна стената на тунела, прокара пръсти по ръбовете на жлебовете, представи си длета, чукове и потни мъже. Отпусна се на коляно и допря ръка в пода, взе щипка пръст и я разтърка между пръстите си.
Някой беше изсякъл този проход преди хиляди години. Кой бе вървял през него? И защо?
Недалеч камъни запушваха по-късния тунел, който беше видяла през камерите на ровъра. Той явно се беше срутил. Ерин докосна следите от бургиите по края. Двайсети век. Но кога по-точно?
Забеляза нещо като гумен ремък и противогаз, смачкан под един голям камък. Тръгна към него, като помъкна и Джордан със себе си. Ако това е била някаква официална експедиция, тя би трябвало да знае за нея. Ако е била неофициална, как са успели да прикрият проникването си на такъв известен обект? Би трябвало да са ставали много важни събития по същото време.
Например война.
Преди да успеят да разгледат по-подробно, радиото на Джордан оживя. Сигналът беше достатъчно силен, за да може Ерин да чуе тънкия глас на Купър.
— Помещението е чисто, сержант. Няма да е зле да си домъкнете задниците тук. Станала е някаква гадория.
— Идваме. — Джордан ѝ направи знак да го последва. — Дръж се плътно до мен, докторе.
Тя тръгна подире му, като мислено си отбелязваше какво трябва да се направи — да провери с металотърсач за инструменти, да събере сажди от тавана, за да определи какви факли са използвали работниците, да направи гипсова отливка от стената, за да види какви сечива са използвани за копаене.
Все онези неща, за които го биваше Хайнрих. Препъна се и Джордан я хвана. Ръката му бе топла и вдъхваща увереност. Той я погледна загрижено.
— Докторе?
Тя поклати глава и му махна да продължи.
След десетина метра се озоваха на прага на подземното помещение, което бе видяла неотдавна през камерите на робота. Древен и добре изработен вход.
Отворът беше твърде тесен, за да могат двама души да минат едновременно през него. Тя отстъпи назад и направи път на Джордан да влезе пръв. Прецени, че входът е висок малко над метър и осемдесет. Вдигна ръка, за да докосне арката, след което прекрачи прага.
Кожата на ръцете ѝ настръхна. Въздухът тук беше още по-хладен. Приглушената светлина на три жълти светещи пръчки, метнати безразборно, разкриваше добре изработен варовиков под, висок, покрит със сажди таван и стени от плътно подредени каменни блокове. Страшно ѝ се искаше да може да направи снимки на прахта по пода и може би да види следите на иманярите, които бяха отворили саркофага. Джордан и хората му обаче вече бяха изпогазили всичко и бяха заличили старите следи със своите.
Останалите се бяха събрали в отсрещния край на помещението, скупчени оттатък саркофага, обърнати към стената. Явно там имаше нещо много интересно. Веднага след като огледаше по-подробно всичко, щеше да отиде при тях.
— Моля да не докосвате нищо — извика тя, макар да очакваше да не ѝ обърнат никакво внимание.
Влезе, прескачайки ровъра, и отиде до каменния саркофаг. Както и предполагаше, той бе изработен от един каменен блок. Страните му бяха безупречно изваяни, всеки ъгъл бе съвършен, всяка стена — идеално гладка. За пореден път се възхити на майсторството на древните. Инструментите им може и да се смятаха за примитивни, но резултатите определено не бяха. Огледа полирания похлупак, поставен на пода до гроба, който бе покривал толкова дълго време. Странно, че беше непокътнат; иманярите обикновено ги трошаха, докато ги сваляха.
Огледа се за лостове или въжета, но грабителите бяха отнесли инструментите със себе си. Това също бе необичайно.
Пристъпи напред — и нечия ръка я спря.