Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Църквата има по-стари претенции към това, което се намира в тази крипта.
Отец Корза понечи да мине покрай него. Джордан посегна да сграбчи ръката му — но улови само въздух. Свещеникът някак се беше изплъзнал и вървеше към отворения саркофаг.
Джордан го последва и забеляза как погледът на свещеника се спира върху прикованото за стената дете. Лицето му бе непроницаемо. Когато стигна до гроба, той погледна в празния саркофаг и видимо се напрегна, замръзвайки неподвижно като статуя.
Ерин го приближи от отсрещната стена. Държеше телефона си вдигнат и явно се опитваше да улови сигнал с надеждата да прехвърли снимките си на безопасно място — винаги мислеше като истински изследовател.
Джордан застана между нея и отец Корза. Поради някаква причина не искаше тя да се озовава твърде близко до странния свещеник.
— Достъпът до това място е ограничен — предупреди Джордан.
Перлман го подкрепи и постави длан върху пистолета си.
— Не бива да сте тук, отец Корза. Израелските власти поставиха изрични условия за посещението ви.
Духовникът не им обърна внимание.
— Намерихте ли книга? Или каменен блок с такива размери? — попита той Ерин и разпери ръце.
Тя поклати глава.
— Не сме намирали нищо подобно, само момичето. Изглежда, че немците са опразнили гробницата през войната.
Единствената му реакция бе леко присвиване на очи.
„Кой е този тип?“
Джордан постави ръка върху приклада на картечния си пистолет и зачака следващия ход на светия мъж. Безцеремонен и необщителен, свещеникът несъмнено имаше проблем с властите, но засега не се държеше явно заплашително.
С периферното си зрение Джордан видя как ръката на Маккей се плъзва към ножа му.
— Спокойно, ефрейтор — нареди той. — Остави.
Свещеникът не обърна внимание на Маккей, но внезапно се напрегна, замръзна, докато се обръщаше, и наостри уши. Гледаше към Джордан, но думите му бяха предназначени за всички.
— Трябва да се махнете оттук. Веднага.
Последната дума прозвуча като настоятелно предупреждение.
„Какви ги говори този?“
Отговорът дойде от слушалката на Джордан — внезапен писък, изпълнен с бълбукане на кръв и болка, толкова остър, че се заби като нож дълбоко в главата му.
Сандерсън.
От платото.
Писъкът секна, сменен с пращене.
Джордан докосна микрофона на гърлото си.
— Сандерсън! Отговори!
Отговор не последва.
— Ефрейтор, обади се!
Свещеникът закрачи бързо към входа. Купър и младият израелски войник му препречиха пътя. Всички вдигнаха оръжия.
На прага на гробницата свещеникът вдигна лице към тавана. Цялото му тяло се скова, подобно на голяма котка преди да нападне. Следващите му думи смразиха със спокойствието, с което бяха произнесени.
— Отстъпете до стените. — Той се обърна и погледна Джордан в очите. — Правете каквото ви казвам, иначе всички ще умрете.
Джордан вдигна оръжието си.
— Заплашвате ли ни, падре?
— Не аз. А онези, които идват.
Ерин се мъчеше да проумее какво става. Погледът на свещеника срещна нейния. За миг по бледото му лице пробяга страх и сърцето на Ерин се качи в гърлото ѝ. Тя усети тревогата му за тяхната безопасност, не за своята собствена. Ужасна тъга се четеше в очите му, докато извръщаше поглед. Сякаш вече ги оплакваше.
Тя преглътна. Устата ѝ внезапно беше пресъхнала.
Джордан обаче нямаше намерение да се предава така лесно.
— Какво става? Имам хора горе. Както и лейтенант Перлман.
Отново онзи скръбен поглед.
— Те вече са мъртви. Както ще бъдете и вие, ако не...
Стоящият до вратата Купър изпъшка. Всички се обърнаха. Той отвори уста и от нея бликна кръв. Рухна на колене, после по очи. От основата на черепа му стърчеше черна дръжка на кама.
Ерин извика името му. Войниците вдигнаха оръжията си като един. Тя се дръпна зад тях, извън линията на огъня.
Зад тялото на Купър имаше присвита тъмна форма, сякаш изваяна от сенки. Джордан пусна дълъг откос, трясъкът на оръжието бе оглушителен в затвореното пространство. Сянката потръпна и изчезна в мрака...
... но не и преди да отмъкне младия израелски войник, който още се мотаеше при прага. Ерин зърна проблясък на стомана и в следващия миг войникът изчезна, издърпан рязко в черния тунел.
Джордан престана да стреля — опасяваше се, че може да улучи войника.
Отекна писък, изпълнен с ужас... последван от тишина.
Лейтенант Перлман се втурна напред с вдигнато оръжие.
— Марголис!
Облечената в черно ръка на свещеника дръпна израелеца назад.
Рязко.
— Стойте тук — предупреди ги отец Корза и престъпи собствената си заповед.
Рязко движение на китката и в ръката му сякаш от нищото се материализира нож. Той оголи острието — сребриста ивица, извит кинжал, подобен на нокътя на някакво праисторическо чудовище.