Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Джордан направи кръг с ръка.
— Рейнджьри, водете!
С радостен вик и уморена въздишка Купър и Маккей тръгнаха заднешком надолу по отвесната скала с такава лекота, сякаш вървяха по тротоар.
Израелците се закачиха след тях и също се спуснаха през ръба.
Тайсън се занимаваше с апаратите си. Не си беше сложила екипировка, така че явно също щеше да остане тук.
Оставаха само Ерин и Джордан. Той приближи с голямо оръжие, преметнато на гърба, и се закачи на въжето до нейното. После се пресегна и подръпна въжето ѝ.
— Добро връзване.
— И още как.
Джордан се ухили, облегна се назад и направи голяма крачка надолу. Вдигна глава. Лицето му беше сериозно, думите прозвучаха твърдо.
— Когато кажеш. До теб съм.
Тя се наклони, отпусна и стисна ръце, остави въжето да се плъзга по облечените ѝ с ръкавици длани — и в следващия миг се оказа до Джордан на отвесната скала.
Когато кубинките му докоснаха земята, Джордан машинално провери оръжието си. Потупа пистолета на бедрото си — „Колт 1911“, — после провери ножа KA-BAR в канията на глезена. Основното му оръжие, „Хеклер и Кох“ МР7, беше преметнато през дясното му рамо. Картечният пистолет изстрелваше куршуми от закалена стомана със скорост 950 на минута и можеше да превърне стандартна бронежилетка в швейцарско сирене.
Той бързо прегледа предпазителя, пълнителя и оптиката, за да се увери, че не е ударил нещо по време на спускането. Забеляза, че Ерин го зяпа.
— Нужно ли е толкова оръжие тук долу? — попита тя, докато сваляше ръкавиците и ги пъхаше в задния си джоб.
Джордан сви рамене.
— Това е стандартната екипировка на хората ми.
Преди да успее да обясни по-подробно, слушалката му изпращя и се разнесе гласът на Сандерсън.
— Сержант, насам лети израелски товарен хеликоптер. Предполагам, че са дошли за останалите тела.
Бяха подранили, но в това нямаше нищо лошо. Джордан искаше всички да се махнат от тази кървава планина колкото се може по-скоро. Докосна слушалката си.
— Разбрано.
Двамата с Ерин отидоха при другите от екипа, застанали до тясна пукнатина в скалата. Кабелът на ровъра влизаше в нея и изчезваше в мрака.
Джордан се вгледа в Ерин. Какво ѝ беше станало в палатката? Отначало си помисли, че може да се е уплашила от височината и се тревожи заради спускането, но тя се бе справила с него, без да ѝ мигне окото. Май имаше повече от сто катерения зад гърба си. Оставаше само да е видяла или чула нещо през няколкото минути, в които беше останала сама. И новината я бе изкарала от равновесие. Не вярваше, че ще му каже цялата истина. Сега му изглеждаше по-добре, но Джордан се надяваше тревогите ѝ да не се отразят на мисията.
Купър, който беше пъхнал глава в широката шейсет сантиметра пукнатина, през която бе минал ровърът, се дръпна назад и метна вътре светеща пръчка.
— Изкуственият тунел започва от другата страна.
Маккей огледа малкия отвор, сложил ръце на хълбоците.
Джордан го потупа по рамото.
— Малко ще ти е тесничко, но би трябвало да се справиш.
Маккей поклати глава.
— Каза кльощавият тип, който едва вдига собственото си тегло от лежанка.
Джордан не беше кльощав и определено можеше да вдигне много повече от собственото си тегло от лежанка, но нямаше да има проблеми с тесния проход. Маккей с цялата му екипировка обаче можеше да заседне като едното нищо.
Купър се ухили широко.
— Пробвай да се съблечеш гол и да се намажеш с грес.
— Приискал ти се е безплатен стриптийз, а? Забрави.
Лейтенантът стоеше със скръстени ръце и гледаше намръщено. Другият израелец пристъпваше от крак на крак.
Джордан не виждаше причини да се бави. Слънцето залязваше и искаше да приключи колкото се може по-скоро тук. Нагласи фенера на рамото си.
— Да вървим.
Коленичила, Ерин гледаше как другите влизат един по един в пукнатината. Пое предпазливо дъх. Очакваше миризма на химикал, макар Тайсън и Сандерсън да бяха казали, че въздухът е напълно годен за дишане. Ала миришеше на мухъл и застояло, както миришеше всяко изоставено отдавна място. Познатата и странно успокояваща миризма на стара гробница.
Потупа спринцовката в чорапа си и стана да последва Джордан в тесния отвор. Грубите каменни стени притиснаха раменете ѝ и тя се обърна странично. Надяваше се, че Маккей ще успее да запази поне донякъде кожата си при преминаването.
Тук въздухът бе доста по-хладен, отколкото горе. Маратонките ѝ потъваха в пясъка. Светещата пръчка хвърляше някак зловещо жълто сияние в тунела. Когато стигна до нея, Ерин потисна желанието си да я вдигне и да я прибере в джоба си. Замърсяваха археологически обект. Отбеляза си да я вземе на връщане. Едната ѝ ръка непрекъснато опипваше тавана, за да е сигурна, че няма да удари главата си. Вървеше напред, изгаряща от нетърпение да стигне до гробницата и да започне да я изследва.