Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— Преди да умре, Джеръд ми наговори доста неща. Опитах се да го спра, и то доста грубо, но той не ми обърна внимание. Естествено аз нямаше нищо да ти кажа, ако не беше намерила свидетелството.
— Чудя се кой ли е бил истинският ми баща…
Сестра Хопкинс се поколеба. Отвори уста, после я затвори. Изглежда й беше трудно да реши как да постъпи.
В стаята падна сянка и двете жени се обърнаха. До прозореца стоеше Елинор Карлайл.
— Добър ден — поздрави ги тя.
— Добър ден, госпожице Карлайл. Чудесно време, нали? — отвърна сестра Хопкинс.
— О, добър ден, госпожице Елинор — каза Мери.
— Направих сандвичи. Защо не дойдете да похапнем? — предложи Елинор. — Наближава един, а е толкова досадно човек да се връща вкъщи за обяд. Има достатъчно и за трите ни.
— Трябва да кажа, госпожице Карлайл, че сте постъпили много предвидливо — изненада се приятно сестра Хопкинс. — Би било ужасно да прекъснем работата си и да извървим целия този път до селото и обратно. Надявах се да свършим всичко сутринта. Обиколих пациентите си рано. Но се оказва, че ще ни трябва повече време, отколкото предполагах.
— Благодаря ви, госпожице Елинор, много сте любезна — каза Мери.
Трите тръгнаха по пътя към къщата. Елинор бе оставила отворена входната врата. Влязоха в прохладния вестибюл. Мери леко потрепери. Елинор я погледна остро:
— Какво има?
— О, нищо. Потреперих от студ. Навън е слънчево, а като влязох…
— Колко странно. Така се почувствах и аз, когато влязох сутринта — отбеляза Елинор тихо.
— Хайде сега, остава да кажете, че в къщата има духове — засмя се сестра Хопкинс весело. — Аз нищо не усетих!
Елинор се усмихна. Поведе ги към дневната, отдясно на входната врата. Транспарантите бяха вдигнати, а прозорците отворени. Вътре беше много светло.
Елинор отиде до килера и донесе голяма чиния със сандвичи. Предложи на Мери:
— Заповядай.
Мери си взе един. За момент Елинор погледна как момичето отхапва от сандвича с равните си бели зъби.
Застина за малко, а после въздъхна.
Постоя разсеяно около минута, подпряла чинията на кръста си, но като видя сестра Хопкинс, която седеше с леко разтворени устни и гладно изражение, се изчерви и бързо й предложи от сандвичите.
Елинор също си взе един и каза с извинителен тон:
— Исках да направя кафе, но забравих да купя. На масата има бира, ако желаете.
— Да се бях сетила да донеса малко чай — отвърна сестра Хопкинс тъжно.
— В една кутийка в килера е останал малко чай.
— Тогава ще сложа чайника — лицето на сестра Хопкинс се проясни. — Предполагам, че няма мляко.
— Има, купих.
— Е, тогава всичко е наред. — И жената бързо излезе.
Елинор и Мери останаха сами.
Във въздуха се чувстваше странно напрежение. С видимо усилие Елинор се опита да поведе разговор. Устните й бяха сухи и тя ги облиза.
— Харесва ли ти работата в Лондон? — попита малко сковано.
— Да, благодаря. Много съм ви задължена…
Изведнъж Елинор издаде пронизителен звук.
Смехът й беше толкова неприятен, толкова нетипичен за нея, че Мери се вцепени от изненада.
— Не трябва да ми бъдеш толкова благодарна!
— Не исках… — каза Мери доста озадачено и спря.
Елинор я погледна така изучаващо, да, така странно, че тя потръпна и попита:
— Нещо не е наред ли?
Елинор бързо стана и се обърна.
— Какво да не е наред?
— Вие… Гледахте… — заекна Мери.
— Бях се втренчила? Съжалявам — засмя се Елинор леко. — Случва ми се понякога, когато се замисля за нещо.
Сестра Хопкинс надникна през вратата и бодро обяви:
— Сложих чайника — и пак изчезна.
Елинор отново се разсмя.
— „Поли сложи чайника, Поли сложи чайника, Поли сложи чайника — всички ще пием чай!“ Помниш ли, Мери, когато бяхме деца, си пеехме тази песничка?
— Да, помня, наистина.
— Когато бяхме деца… Колко жалко, Мери, че човек не може отново да стане дете, нали?…
— Искате ли да станете отново дете?
— Да… Да — отговори тя с усилие.
За малко настъпи тишина. После Мери проговори:
— Госпожице Елинор, не бива да мислите… — изчерви се и спря, като забеляза как се стегна стройната фигура на Елинор и как се повдигна брадичката й.
— Какво не бива да мисля? — попита тя със студен глас.