Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Имате думата ми.
— Можеш ли да се закълнеш?
За първи път в очите на Архипов премина следа от несигурност.
— Разбира се!
Бондарук се усмихна, в неговите очи нямаше такава.
— Добре. Вдигни дясната си ръка и се закълни.
След миг колебание Архипов вдигна ръка до нивото на рамото си.
— Кълна се, че…
Пушката се завъртя в ръцете на Бондарук и цевта изплю оранжев пламък. Дясната китка на Архипов изчезна във фонтан от кръв. Някогашният спецназ залитна крачка назад, загледан за миг в бликащата струя от ръката си, после изстена и падна на колене.
Холков, застанал на няколко крачки встрани от него, отстъпи, гледайки невярващо оръжието в ръцете на Бондарук. Архипов стисна немощно ръката си, после вдигна очи към Холков.
— Защо…? — изхриптя той.
Бондарук се приближи до него и го погледна отгоре.
— Не те виня, Григорий, но в живота всичко е низ от причини и следствия. Ако беше действал по-бързо с Фробишър, Фарго нямаше да имат време да се намесят.
После вдигна отново пушката, насочи я към левия глезен на Архипов и натисна спусъка. Стъпалото му изчезна. Архипов изкрещя и се сгърчи. Бондарук зареди още два патрона, после методично отстреля лявата ръка и дясното му стъпало. След трийсет секунди Архипов замря.
Бондарук погледна Холков.
— Искаш ли мястото му?
— Моля?
— Предлагам ти повишение. Приемаш ли?
Холков пое дълбоко въздух.
— Трябва да призная, че стилът ви на управление ме кара да се замисля.
Бондарук се усмихна.
— Архипов е мъртъв не защото допусна грешка, Владимир. А защото допусна грешка, която не може да бъде поправена. Фарго вече са замесени, а ние не можем да си позволим това усложнение. Грешките са позволени, но не и непоправимите. Искам да ми отговориш сега!
Холков кимна:
— Приемам!
— Чудесно! Да идем да закусим.
Бондарук се насочи към къщата, кучетата го следваха по петите. После спря и се обърна.
— Между другото, когато се върнем, добре би било да прегледаш американските новини. Чух, че някакъв местен, по-точно полицай от Мериленд, се натъкнал на потънала германска миниподводница.
— Нима?
— Интересно, нали?
Глава 12
Лахоя
— Не може да бъде — каза Сам. — Избата на Наполеон не е… това е просто…
— Легенда — довърши Реми.
— Точно!
— А може би не е — отвърна Селма. — Нека първо обърна малко внимание на историята, за да поставим нещата в правилния им контекст. Знам, че и двамата като цяло сте запознати с историята на Наполеон, но имайте търпение. Няма да ви отегчавам с личния му живот. Започвам от първата му задача като командир. Корсиканец по рождение, Наполеон спечелил първата си победа при обсадата на Тулон през 1793 г. и бил повишен в бригаден генерал, а малко по-късно бил провъзгласен за командващ на Западната армия, на Вътрешната армия и на френската армия в Италия. През следващите няколко години той водил поредица от битки в Австрия и се върнал в Париж като национален герой. След кампанията в Египет, която в най-добрия случай може да се нарече посредствен успех, той се върнал във Франция и организирал преврат, благодарение на който ставал Първи консул на новото френско правителство. Следващата година започнал втората си италианска кампания, като повел армия през Ленинските Алпи…
— Известната картина с него на коня… — сети се Реми.
— Именно. Възседнал кон, който се изправя на задните си крака, с издадена брадичка и протегната ръка към далечината… Истината обаче е малко по-различна. Първо на първо, много хора мислят, че името на този кон е Маренго, но по това време той се казвал Стири, едва няколко месеца по-късно след битката при Маренго бил прекръстен така. Но най-интересното е друго: Наполеон всъщност изминал по-голямата част от прехода върху муле.
— Не подхожда много на образа му.
— Да. Както и да е, след кампанията Наполеон се върнал в Париж, където бил обявен за Първи консул до живот — с една дума, „великодушна диктатура“ с отворен край. Две години по-късно сам се провъзгласил за император. През следващите десетина години водил битки и подписвал договори, и така до 1812 г., когато направил грешката да нахлуе в Русия. Нещата не се развили според очакванията му и той бил принуден да оттегли войските си през зимата, което сериозно обезкървило великата му армия. Върнал се в Париж, а през следващите две години водил борби с Прусия и Испания не само зад граница, но и на френска територия. Скоро след това Париж паднал. Сенатът обявил империята на Наполеон за мъртва и през пролетта на 1814 г. той предал управлението на Луи XVIII от династията на Бурбоните. Месец по-късно Наполеон бил заточен на Елба, а жена му и синът му избягали във Виена…