Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Спря по-близо до, втората машина. Нейният пилот си беше вързал маска на лицето, за да диша по-леко, и спеше на седалката. Кабрило беше осенен от идея: по-добре да използва добре обучен враг, отколкото съюзник, но аматьор. Натисна клаксона и мъжът се стресна и свали слънчевите очила. Очите му станаха огромни, когато видя кървавите призраци, които слизаха с охкания от камионетката.
— Нуждаем се от спешна евакуация — извика Хуан и спря, за да помогне на Майк Троно, който се клатушкаше като Квазимодо.
— Не и без разрешението на майора — отговори пилотът.
— Свържи се с него по станцията — отговори остро Хуан. — Той нареди веднага да излетиш. Обаче първо запали турбините, за да не губим време.
Пилотът не запали турбините, а се протегна за пилотската каска с вградена комуникационна система. Кабрило стрелна поглед към планината. През дима беше трудно да различи подробности. Сякаш първите превозни средства още не бяха стигнали до мястото на катастрофата, но той реши, че са изгубили достатъчно време.
Впусна се напред, измъкна автоматичния пистолет от кобура на пилота и го опря в главата му, преди той да успее да си сложи обемистата каска. Мъжът замръзна.
— Пускай двигателите. Веднага.
— Спокойно, амиго. Ще измъкна теб и другарите ти от тук.
Пилотът внимателно остави каската на седалката до себе си и се зае да подготвя хеликоптера за полет. Хуан се обърна към своите хора.
— Мигел — викна той, кимна на Майк Троно и посочи пилотската кабина. Майк веднага схвана, че Хуан иска от него да наблюдава пилота. Аржентинецът трябваше да ги мисли за тежко ранени и твърде изплашени свои другари, които се нуждаят от медицински грижи. Едва по-късно щеше да разбере, че е отвлечен.
Всички се качиха в хеликоптера, настаниха се на брезентовите седалки покрай страните и си сложиха коланите. Джери свали внимателно захранването и успя да намери няколко ластика, за да го завърже сигурно за пода.
Пилотът натисна стартера за турбината. Чу се силен пукот и след това равномерно усилващото се виене на основния двигател. След секунди към него се присъедини и вторият двигател. Щеше да им трябва повече от минута, докато достигнат работната температура, за да се включи съединителят и да се завъртят витлата.
Хуан продължаваше да поглежда към склона. Конвоят вече трябваше да е стигнал при ранените. Запита се колко ли време ще му трябва на майора да разбере какво се е случило. Щеше да е прекрасно, ако това станеше след час, но аржентинският офицер изглеждаше повече от способен. Щяха да извадят късмет, ако успееха да излетят, преди да открият огън по тях.
Чу се характерният звън, когато витлата започнаха да се въртят. Първо бавно, после все по-бързо сечаха изпълнения с пушек въздух. Тъничък гласец се чу от високоговорителите на каската. Дори на фона на шума в машината заповедният тон не можеше да се сбърка.
Времето ни изтече, помисли си Хуан.
Пилотът даде знак на Майк да му подаде каската. Троно му отвърна с вторачен празен поглед на човек, който е потънал толкова дълбоко в болката си, че нищо друго не го интересува. Аржентинецът се наведе да я вземе, но усети студената стомана на пистолет в тила си.
— Зарежи я и излитай — нареди Хуан.
— Какво става?
Внезапно Майк заряза преструвките и също насочи автоматичен пистолет срещу гаучото.
— Моите приятели също могат да управляват тази машина. Прави каквото ти казваме и ще останеш жив. Опиташ ли се да ме прецакаш, някой нещастен мърляч цяла седмица ще стърже мозъка ти от кабината. Чат ли си?
— Какви сте? Американци?
— Като американец ли ти звуча? — озъби се Хуан в отговор. Испанският има диалекти, които са толкова отличителни, колкото и пръстовите отпечатъци. Кабрило говореше и арабски, но колкото и да се опитваше, не можеше да се отърве от известен саудитски акцент. В испанския обаче беше съвършен. Можеше да имитира аристократ от Севиля или пияница от някой бордей в Мексико.
Сега говореше като човек, роден в Буенос Айрес.
— Аз…
— Не мисли — прекъсна го Хуан, — а излитай и поемай на юг.
Мъжът се поколеба за миг, но вперения в него поглед му подсказа, че няма избор.
— Добре, излитам.
Пилотът хвана уредите за управление, а Кабрило отново погледна към хълма. Пикапите и атеветата се спускаха бързо по виещия се черен път и вдигаха облаци прах, който се смесваше с дима, отровил вече въздуха. Хеликоптерът щеше да е на километър и половина, когато войниците от Девета бригада пристигнеха в района.