Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Човече, ти си луд. Вярно, идеята е добра, но въпреки това е лудост.
Марк бързо разбра как действа товарният лифт, който по същество беше проста машина. Въпросът беше да го управляваш добре. Отпусна се удобно на седалката и започна да вкарва стоманено въже в блока, който висеше от основната мачта.
Кабрило се приготви за сътресението, когато въжето щеше да се изпъне, но отдаде дължимото на своя специалист по оръжията, който го повдигна плавно от земята. Подобно на скиор, който не е слязъл от лифта на върха, той започна да се спуска по планинския склон, набирайки скорост.
Носеше се на петнайсет метра над земята, профучавайки над хълмове, напълно оголени от секачите. Приличаше на разходка с открит лифт и ако пейзажът беше по-красив, дори би си платил за возенето. От двете страни на товарния лифт тлееха купчини клони, затова Хуан имаше чувството, че се носи над самата преизподня. Пресече пътя по следите на трите превозни средства, които пътуваха към базовия лагер. Пикапите се бяха откъснали далеч пред натоварения с трупи камион, както и се очакваше. Въжето на лифта пресичаше пътя отново на около сто метра напред, точно над острия завой, от който пикапите в момента излизаха.
Ако някой от войниците погледнеше нагоре, Хуан щеше да се окаже безпомощен — просто една човешка мишена. Марк изглежда промени изчисленията си, защото блокът на примката започна да забавя, Хуан се люшна и се завъртя. Започна да се накланя, за да се обърне отново напред и чу съскането на въздушните спирачки на товарача, който наближи острия завой. Отново се понесе бързо, но сега се въртеше с примката първо на едната страна, после на другата. Движението във въздуха беше достатъчно дезориентиращо и той трябваше да избере момента на кацането си.
Товарачът навлезе още в завоя, преди шофьорът да започне да навива волана. Хуан се намираше на петнайсетина метра от него и се приближаваше бързо. Прекалено бързо, осъзна той, и в същия момент блокът на примката забави скорост и въжето започна да излиза от него, смъквайки го все по-близо до камиона. Постижението на Марк в преценката на скоростта и дълбочината на спускане беше изключително. Беше изчислил движението така, че завоят скри примката и нейния товар от очите на войниците в последните критични мигове.
Въжената примка, на която беше стъпил Хуан, се завъртя рязко и се стегна така, че щеше да му строши костта, ако не беше с протеза. Трябваше да положи големи усилия да измъкне крака си от нея, докато се носеше над каросерията на камиона. Трупите бяха само на няколко замайващи сантиметра под него. Бяха с диаметър около метър и дебела и грапава като крокодилска кожа кора. Шофьорът започна да изправя волана, докато се промъкваше през острия завой. След секунди щеше да започне да се отдалечава от стоманеното въже на лифта и Кабрило щеше да остане да виси във въздуха. Той отново зарита да освободи крака си, но не можеше да направи нищо, докато блокът не се завърти обратно. Когато това стана, той се намираше на метър и половина от камиона. След това на по-малко от метър. Почувства, че отново започва да се върти по часовниковата стрелка. Дръпна крака си и го освободи. Хвана се за горния край на примката е една ръка, избра си едно място на най-горното дърво и се пусна.
Приземи се нестабилно, без да се е приспособил към увеличаващата се скорост на полуремаркето, и започна да се смъква от дървото. Протегна се, за да се вкопчи в кората, но шепата му се напълни с ронещо се дърво. Продължи да се плъзга. Разтвори крака, за да се задържи с коленете си, но и това не помогна. Започна да пада и се блъсна в една от стоманените подпори, които придържаха трупите. Ако не беше раницата, която пое удара, щеше да си строши някой прешлен. Трябваха му няколко секунди, за да преодолее замайването от болката и учудването, че не падна от камиона. Изкатери се отново до най-горното дърво и започна да се промъква към кабината.
— Качих се — обяви той по радиостанцията на Марк.
— Виждам те. Прецака кацането, но въпреки това ти пиша шестица.
Кабрило винаги откриваше смешното в абсурдите, затова отговори:
— Ти се подиграваш с мен. Не видя ли това полузавъртане при стъпването на дънера? Само степента на трудност ще ми качи оценката на осем.
— Добре де, нека бъде осем.
— Искам да ме последвате с третия пикап. Какво направихте със секачите?
— Джери ги върза за колелото на една фадрома.
— Добре. А сега си смъквайте задниците тук, защото ще имам нужда от помощ.