Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на остров Пайн
Тайната на остров Пайн - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на остров Пайн

Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:

Хуан Кабрило и хората му попадат на странна находка в джунглите на Аржентина. Тя води към мистериозна шахта на остров Пайн и нейната тайна — древен надпис, който посочва, че през петнайсети век един от корабите на китайския адмирал Цаи Сонг е потопен до „земята от лед“. Китайците, в съюз с Аржентина, искат да открият древната джонка „Спокойно море“, за да предявят претенциите си върху Антарктическия полуостров и петролните залежи там. Кабрило и хората му са единствените, готови да попречат на китайците да наложат новия световен ред. Ако се провалят, наградата за тях ще е… смъртта.
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 129
Перейти на страницу:

— Координатите на зоната за кацане предстои да излязат — обяви Майк.

Ако необходимостта да приземи непознатия му еврокоптер го безпокоеше, това не пролича по гласа му.

— Какво…? Проклет да съм! Мърф, откъде знаеше?

На около осемстотин метра от координатната точка „Ехо“ — мястото, където лежеше гниещият цепелин — имаше достатъчно голям открит район. Тук растителността не беше по-висока от метър и половина и се състоеше основно от шубраци и треви.

— Когато е паднал „Летящият холандец“ — изкрещя в отговор Марк, — гумената му облицовка е паднала наблизо. Лежала е върху върховете на дърветата, хвърляла е сянка и растенията са изсъхнали. Там нищо не е расло, докато облицовката не е изгнила след четирийсет или петдесет години. И ето ти зона за кацане.

— Много изкусно — каза с гордост Хуан. — Дори за теб.

— Сложете си коланите — извика Марк.

Оградена от високата джунгла, която се издигаше на трийсет и повече метра, полянката се приближаваше бързо. Троно забави хеликоптера, наклони го наляво, след това зави надясно, докато не го центрира над откритото пространство. Отне газта и хеликоптерът се спусна сам. Когато един внезапен въздушен поток заплаши да тласне витлото към дърветата, той съвсем затвори дроселите и машината се стовари на земята с разтърсващ удар. Марк веднага изгаси двигателите. Турбините забавиха ход, но витлото продължаваше да шиба тревата и дърветата се люлееха като при буря.

— Всички навън — изкомандва Хуан. — Другият хеликоптер ще бъде тук всеки момент.

Майк откопча своята сбруя, а Марк се зае да откопчее тази на Джери.

— Зарежи това. Никъде няма да ходя — измърмори едрият поляк. Брадичката му беше покрита с кръв. Вдигна някакъв предмет, за да го видят останалите. Някак си беше успял да измъкне парче пластичен експлозив „Семтекс“ и детонатор от джоба на бойната си униформа. — Нека дам един последен изстрел.

— Ски! — Майк го погледна умолително.

— Не и този път, приятелю. Нямам сили.

— Дявол да те вземе, Джери — наруга го Хуан. — Аз мога да те нося. Моторницата е на по-малко от километър.

Чу се шум от приближаващ хеликоптер.

— Мразя сбогуванията — каза Пуласки. — Просто тръгвайте.

— Ще се погрижа за семейството ти. — Хуан се опита да го погледне в очите, но не можа. Сложи си сбруята за трийсеткилограмовото ядрено захранване и скочи от хеликоптера. Отдели малко време да завлече безчувствения аржентински пилот в шубраците, след това потърси прикритие и насочи автомата си в посоката, от която предполагаше, че ще се появят аржентинците.

— Джери, дай им да се разберат — каза Марк.

— И ти, друже.

Очите на Майк Троно се изпълниха със сълзи.

— Сбогом — каза той и скочи от хеликоптера.

Като използваха джипиеса, тримата поеха към моторницата. Плутоният не тежеше толкова на Хуан, колкото вината, че оставя Джери. Бяха воювали рамо до рамо пет-шест години и се бяха черпили във всеки пристанищен бар от Шанхай до Истанбул.

Никога не би могъл да си представи, че ще изостави Джери Пуласки в забравена от Бога джунгла, за да може той да се самовзриви и така да им даде шанс да избягат.

При всяка крачка трябваше да се бори с подтика да се върне.

Балдахинът от листа над главите им приглушаваше шума на аржентинския хеликоптер, но не можа да притъпи отсечения лай на автоматичния огън, който избухна десет минути след като тръгнаха на път. Стори им се, че продължи безкрайно.

Ако Джери вече не беше умрял от раните си, унищожителната стрелба със сигурност го беше убила. Изражението на Хуан стана още по-мрачно и той започна да усеща тежестта на подплатените найлонови презрамки, които се забиваха болезнено в раменете му. Сбруята беше направена за по-широкия гръб на Джери и сега захранването висеше ниско и неудобно.

Мълчаха, докато крачеха към реката и лодката. Автоматичната стрелба беше накарала обитателите на джунглата да замълчат, а вятърът не проникваше в сумрака под дърветата. Беше призрачно, тихо и потискащо.

Взривът, който прогърмя, не беше като далечна гръмотевица, а по-скоро като силен пукот. Миг по-късно се чу и вторичен взрив.

Знаеха какво се е случило. Джери беше издържал, докато войниците са започнали да слизат от хеликоптера, и е взривил семтекса. Втората експлозия беше от резервоара на отмъкнатия хеликоптер. Сигурно имаше оцелели сред аржентинските командоси, но преследване нямаше да има.

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)