Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Пътникът, който беше сержантът на отряда, никога през живота си не беше слагал колан. Затова беше катапултиран през предното стъкло, оставяйки в него огромна, кървава по краищата дупка. Той се стовари на около пет метра пред пикапа и Ектор нямаше представа дали е бил още жив, когато едно дърво мина през тялото му и го размаза.
Друг ствол, който се въртеше като циганско колело, прониза тавана на кабината, стовари се на крака на Ектор и продължи пътя си, като разкъса ламарината с лекота.
Мъжете, които не бяха ранени в катастрофата, наскачаха от каросерията и хукнаха надолу по склона, обзети от паника. Пикапът беше блъснат няколко пъти странично от двете най-големи дървета и се обърна. Войниците, които бяха прекалено уплашени или ранени, за да избягат, изпопадаха на земята и бяха смазани от пикапа, който се затъркаля надолу по склона.
Повечето от онези, които побягнаха, направиха грешката да хукнат право пред камиона и скоро бяха настигнати от търкалящата се машина. Някои се отърваха със счупени крайници, а останалите бяха смазани до смърт. Един от войниците се беше сетил да хукне под ъгъл надолу и така избегна търкалящия се камион. Дори успя да прескочи едно търкалящо се дърво, но друго се стовари върху коленете му, като го повали и премаза, преди нервите му да изпратят сигнал за ужасната болка до мозъка.
Съдбата на втория пикап не беше по-щастлива. Той беше отскочил под прав ъгъл на пътя след тежкия сблъсък, а след това бе запратен напред, когато три трупи се забиха в задната му част. Двигателят беше загаснал при удара в първия пикап и Раул Хименес изгуби управление, докато летеше по надолнището. Натисна докрай педала на спирачката и дръпна ръчната с все сили, но инерцията и земното притегляне бяха прекалено силни за уморената машина, която беше навъртяла над милион километра. Тя се блъсна в един пън, гумите заораха и пикапът се обърна. Мъжете изпопадаха като парцалени кукли. Раул успя да остане на седалката си, а гледката през предното стъкло се завъртя няколко пъти пред очите му. Стъклото на вратата се пръсна, но каквото и да го беше строшило, то не улучи Раул. Удар след удар разтърсваха камионетката и той имаше чувството, че ще полудее. Последва силен тътен и всичко утихна.
Останките от пикапа се бяха размазали в един по-голям пън.
— Добра стрелба, тексасецо — чу Хуан по радиостанцията.
Погледна през рамо и видя пикапа с екипа му да се носи на скорост към него. Ако изпитваше нещо към мъжете, които току-що бе убил или наранил, трябваше само да си спомни за изгореното селище. Каза си, че е направил услуга на света.
Майк Троно беше зад волана, а до него седеше Марк Мърфи. Джери стоеше отзад в каросерията и когато пикапът наближи, протегна ръка, за да помогне на Кабрило да се качи в движение. Хуан тупна по тавана на кабината и Майк натисна газта.
Отне им две минути да вземат обратния завой и да се върнат откъм страната, където войниците от Девета бригада бяха пометени от пътя. Болезнени степания се носеха от ранените, а мъртвите лежаха в неестествени пози.
Никой не попита кои са тези непознати мъже с техните униформи. Просто изпитаха облекчение, че помощта е пристигнала толкова бързо. Хуан клекна до един от тях и постави ръка на здравото му рамо. Другото беше измъкнато от ставата.
— Какво стана с пикапа, в който бяха отломките от сателита? — попита той.
— Беше зад нашия — отговори войникът през стиснати устни.
— Първият?
— Не, вторият.
Хуан се провикна към своите хора:
— Нумеро дос. — И вдигна два пръста, в случай че испанският на Троно беше толкова зле, колкото той твърдеше.
Отне им десет минути да намерят ядреното захранване. То представляваше сребрист правоъгълен предмет, дълъг около четирийсет и пет сантиметра и дебел колкото речник. Беше изработен от тайнствена сплав, за която Мърф може и да беше чувал, но това бе извън интересите на Хуан. Важното беше, че вече е у тях, и въпреки премеждието само от едната страна имаше малка вдлъбнатина. Мърф прекара гама-детектора по повърхността му.
— Чисто е — обяви той. — Няма изтичане на радиация над досегашното ниво.
— Това ме радва — обади се Пуласки. — Може един ден да реша да имам още деца. Би било гадно, ако малките негодници имат пипала, плавници или нещо подобно. — После се обърна към Кабрило. — И сега какво?
Хуан се почеса по брадясалата брадичка. Виждаше, че в базовия лагер долу е избухнал хаос. Катастрофата се беше разиграла пред очите на всички и сега останалите в резерв аржентински войници полагаха отчаяни усиля да изкатерят склона, за да помогнат на ранените.