Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Стигна до предната част на полуремаркето. Пътят тук беше прав в продължение поне на километър и половина преди следващия остър завой, до който вече бяха стигнали пикапите. Вдясно се спускаше шейсетметрова урва, по чието дъно се виеше останалата част от черния път. Като се наведе от ремаркето, той видя осемте колела на камиона и неравната повърхност под тях. Една погрешна стъпка и щеше да попадне под двайсет тона екзотични амазонски трупи.
Вместо да скочи, той се спусна по отсечените краища на трупите и стъпи внимателно на шасито. През задното стъкло на кабината виждаше главата на шофьора и ако мъжът погледнеше в огледалото, щеше да го види. Стъпи върху резервоара за гориво, който беше голям колкото варел, вкопчи се в ръкохватката, завинтена за кабината точно зад вратата на шофьора, и хвана дръжката на вратата. Брадясалото лице на шофьора изпълваше голямото странично огледало пред него.
Очите на аржентинеца се стрелнаха вляво и в този миг Хуан отвори вратата и го сграбчи за яката. Вратата се върна и го удари по ръката, но не успя да му попречи да измъкне шофьора от седалката. Запрати го на достатъчно разстояние от камиона, за да не попадне под гумите.
Свали автомата от гърба си и се метна на седалката. Макар че и двата прозореца бяха отворени, кабината миришеше на пот, чесън и съвсем слабо на трева. Натисна газта, преди камионът да е забави скорост с повече от километър-два. Погледна в огледалото и видя, че шофьорът бавно се изправя. Беше замаян, но нямаше вид на тежко ранен.
Сега идва трудната част, помисли си мрачно Кабрило. Хвърли поглед на пътя горе и забеляза далечен облак прах — сигурно хората му бързаха да го настигнат. Надолу по склона пътят все още беше чист. Вероятно войниците от Девета бригада в момента навлизаха в следващия обратен завой по време на дългото спускане. Хуан внимателно управляваше камиона така, че външните му гуми се приближаваха все по-близо и по-близо до края на пътя и стръмния склон под него. Тук почвата не беше толкова твърда, колкото по-навътре, където беше отъпкана от хилядите курсове на камионите. Камъни започнаха да падат изпод гумите и се търкулваха по наклона. Ето!
Предимството да се намира на по-висок участък му позволи да види появата на пикапите под него. Те не се движеха и наполовина толкова бързо, колкото очакваше, и той се запита дали не са имали някакви затруднения с последния обратен завой. Тази мисъл го изпълни с уважение към хората, които се качваха и спускаха по планината десетина пъти на ден.
Приближи камиона още до ръба. Предните гуми копаеха коловоз по самия ръб на банкета, докато двигателните гуми отдясно и тези на ремаркето висяха във въздуха. Със скорост близо деветдесет километра в час трите превозни средства се сближаваха, но бяха разделени от шейсет метра разлика във височината.
Без да отмества поглед от пътя, Хуан опипом намери дръжката на вратата и се увери, че не е заключена. Трябваше да улучи момента. Ако избързаше, щяха да спрат. Ако закъснееше, щеше да пропусне.
Завъртя волана надясно и скочи от кабината. Удари се силно в земята, но се превъртя през рамо и се изправи.
Влекачът с трупите се задържа още няколко секунди на ръба на банкета и след това се обърна. Падна право на страната си, от инерцията предницата почна да оре почернялата от огъня земя, докато решетката не се блъсна в един пън. От спукания радиатор се вдигна пара, предното стъкло изхвръкна на две половини, които миг след това се пръснаха на безброй проблясващи късчета.
От силния удар ремаркето се повдигна и изхвърли товара си. На него имаше трийсет трупи. Повечето бяха с ширината и дължината на телеграфни стълбове, но между тях имаше и чудовища от по три тона. През първите няколко метра от склона, по който се затъркаляха, те останаха заедно, но скоро започнаха да отскачат от пъновете и да сменят посоката си. Някои излетяха във въздуха от силата на удара и се понесоха надолу като снаряди.
Шофьорът на първия пикап така и не видя катастрофата над главата му и едва когато чу тревожните викове на хората в каросерията, разбра, че нещо не е наред. Вторачи се в черния път пред себе си, но не видя нищо обезпокоително. Тъй като хълмът над него беше много стръмен, не можеше да види лавината, която след миг щеше да го помете от пътя.
— Ектор! — извика пътникът до него. — В името на Светата Дева спри! Спри веднага!
Шофьорът наби спирачки, като завъртя волана, за да не поднесе пикапът. Последва оглушителен трясък, когато вторият пикап, управляван от Раул Хименес, се блъсна в задната им броня. Ектор си беше сложил колана — навик, който му беше набит в главата още от дете, и никакво мъжкарско перчене не можеше да го накара да промени това.