Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Председателю — изкрещя Марк, — дясно на борд.
— Какво?
— Видях отражението на слънцето в предното стъкло на другия хеликоптер.
Хуан погледна през прозореца, не видя нищо, но не се усъмни в зрението на Марк. Аржентинците бяха пристигнали много по-бързо от очакваното. Обаче трябваше да се сети. Техният хеликоптер гореше масло и не развиваха висока скорост, а аржентинският майор сигурно беше готов на всичко, за да ги докопа.
— Майк — извика той. — Ускори, скоро ще си имаме компания.
Турбините се завъртяха малко по-бързо, но звукът, който издаваха, не звучеше окуражително.
Хуан се огледа в кабината за допълнителни оръжия. Монтираната на вратата 30-калиброва картечница беше по-добра възможност от техните автомати „Хеклер Кох“, но само ако другият хеликоптер ги наближеше откъм левия борд. Под седалката намери комплект за първа помощ и червена пластмасова кутия, съдържаща сигнален пистолет и четири ракети с къси носове.
— Марк, приготви една сбруя за мен — нареди той и се зае да демонтира старата картечница „Браунинг“ от триногата й.
Оръжието беше антика с тегло единайсет килограма и дължина метър и двайсет, с пистолетна ръкохватка под квадратната кутия на газо-вовъзвратния механизъм. Лента с петдесет медни патрона висеше от магазина. Издаваха почти мелодичен звук, когато се блъскаха едни в други. Той познаваше достатъчно добре това оръжие и знаеше, че се смята за надеждно и има силен откат.
Хуан свали ризата си, уви дрехата върху шейсетсантиметровата цев на оръжието и я закрепи с остатъка от лейкопласта.
Междувременно Мърф беше свалил бойната си сбруя и пренареди найлоновите й ленти в дълъг клуп, който закачи за един карабинер. Другият край закачи за бойната сбруя на Кабрило. Използва ремъка на раницата си, за да измайстори още една примка, която щеше да обхване глезените му. Мърф щеше да държи другия край, за да му попречи да падне във въздушната струя на еврокоптера.
— Виждам ги в огледалото — извика Майк от пилотската кабина. — Ако ще правиш нещо, действай.
— Колко има още? — попита Хуан.
— До „Ехо“ остават още дванайсет километра. И за ваше сведение под нас не виждам нищо друго, освен джунгла.
— Нали казах, доверете ми се — разпалено отвърна Марк.
Хуан погледна към Пуласки. Главата на Джери клюмна встрани и ако Марк не го беше вързал, той щеше да падне на пода.
— Отварят страничната врата — обади се пак Троно. — Имат същата картечница като нашата. Стрелят!
Стрелецът откри огън прекалено рано. Потокът от куршуми се приближаваше от километър разстояние със скорост осемстотин и петдесет метра в секунда. Нервният импулс от мозъка до китката се движи само със сто метра в секунда, но трябва да измине само един метър. Една стотна от секундата след изстрелването на първия куршум Троно затвори дроселите, за да намали височината. Земното притегляне разполагаше с повече от секунда, за да дръпне хеликоптера към земята. Линията светещи трасиращи куршуми прелетя доста над витлото.
Хуан кимна на Марк. Мърф избута вратата откъм десния борд, докато се закачи на мястото си и сграбчи примката от ленти около краката на Кабрило.
Кабрило отпусна торса си извън хеликоптера и огромната сила на вятъра едва не го избута обратно.
Тъй като стреляше назад от дясната врата, трябваше да го прави без опора. Лявата му ръка лежеше върху ръкохватката и спусъка, а дясната стискаше завитата с лейкопласта риза около цевта. Нямаше как да попречи на гилзите да отскачат в кабината.
Внезапната му поява смая аржентинския пилот, но няколко секунди по-късно той започна маневра за отдалечаване. Хуан използва това и откри огън. Трийсеткалибровата картечница риташе в ръцете му като пневматичен чук и горещината започна да прониква през кожуха на цевта и ризата, увита около него.
Беше направо чудо, че лентовият механизъм не засече, докато картечницата преглъщаше патроните със скорост четиристотин в минута и плюеше поток празни гилзи, които тропаха по пода на кабината като меден град.
Прозрачното плексигласово предно стъкло на наближаващия хеликоптер стана матово, докато куршум след куршум се забиваха в него, и паяжини от пукнатини плъзваха на всички страни. Хеликоптерът направи рязък завой и пилотът направи грешката да не застане точно зад тях и така даде нови възможности на Хуан да стреля. Той нямаше представа дали дългите откоси улучиха целта си, но накара преследвачите да направят широк завой и да се отдалечат.