Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Хитра усмивка се появи на лицето на Кабрило. Трите най-важни предимства в битката са числеността, изненадата и объркването. Той не разполагаше с първото, второто току-що беше създадено и сега третото щеше да обхване неговите противници. Джери беше успял да вкара захранването в сбруята и тя вече беше на гърба му.
— Майк, колко часа навъртя с Гомес? — попита Хуан. Джордж „Гомес“ Адамс беше пилотът на хеликоптера „МД-520Н“, който стоеше под задния трюм на „Орегон“.
— Я чакай малко — възрази Майк Троно. — Ние работим едва от няколко месеца заедно. Само два пъти съм летял самостоятелно. И не се справих много добре. Първия път изкривих шасито, а втория едва не отнесох релинга на кораба.
Хуан погледна към Джери.
— Наистина ли искаш да влачиш това нещо обратно до моторницата?
— Не, по дяволите.
— Е, какво ще кажеш, господин Троно?
Хуан знаеше, че ако не може да ги измъкне оттук с някой от аржентинските хеликоптери, Майк щеше да си признае. Той избираше всеки член на Корпорацията не само заради онова, което можеше да върши, но и заради това, което съзнава, че не може.
Троно кимна.
— Добре, да се надяваме, че третия път ще стане.
7.
Заблуждаването на ранените аржентински войници не беше трудна работа. Те виждаха онова, което искаха да видят. Обаче минаването край резерва от войници долу и стигането до някой от хеликоптерите щеше да е съвсем друго нещо.
Хуан помисли малко и каза:
— Окей. Обратно към пикапа, но се движете като ранени. Мърф, облегни се на Джери. Майк, преструвай се, че ти помагам.
Те запълзяха нагоре по хълма, сякаш бяха жертви на катастрофата, като крачеха сковано, но изненадващо бързо. Кабрило ги накара да се качат в каросерията на стария пикап, а той седна зад волана. Преди да включи ръчните скорости, извади сгъваемия нож от джоба си. Той беше остър като скалпел и щом го прекара по челото си, не почувства никаква болка, само усети рукналата кръв. Тя бързо започна да се стича в очите му, оформяйки браздички в прахта и мръсотията по лицето му. Той се обърна да погледне през задното стъкло, така че хората му да видят какво е направил. Те веднага загряха и щом камионетката набра скорост, и тримата изглеждаха като излезли от кланица. Скоро срещнаха конвой, който вървеше нагоре по хълма. Бе съставен най-вече от пикапи, но имаше и атевета и една пожарна кола, започнала службата си през 50-те. Хуан намали, когато наближи водещата камионетка. Шофьорът беше цивилен, но до него седеше човек в униформа. Беше хубав мъж, но изглеждаше измъчен от видяното.
— Какво се случи? — извика той на Хуан.
— Един камион с трупи се обърна, господин майор. — Беше разпознал знаците на яката му. Избърса кръвта от очите си и я размаза още повече по лицето си. — Мъжете в каросерията са най-тежко пострадалите.
Като по поръчка Джери, Майк и Марк започнаха да стенат жално.
— Останалите имат само леки наранявания — продължи Хуан. — Тези трябва да бъдат откарани веднага в базата.
— Какво стана с лейтенант Хименес и намерената част от сателита? — попита майор Еспиноза.
— Горе са, където се обърна камионът — обясни Хуан.
— А ти? Какви са нараняванията ти?
— Не ми пречат да шофирам.
Еспиноза взе бързо решение.
— Добре, закарай тези войници при хеликоптера и кажи на пилота ми да ви откара до предната ни база. Нека се обади по радиото да ви очакват медицински екипи.
— Слушам, господин майор — отговори Хуан. Свали крак от спирачката и бавно се размина с конвоя по тесния път. Беше му нужно цялото му самообладание да не се захили.
Няколко минути по-късно влязоха в базовия лагер. Тук долу пушекът беше толкова гъст, че не се виждаше на повече от трийсет метра, а всяко вдишване режеше дробовете. Хуан знаеше, че разполага с много малък прозорец, за да се измъкнат. Веднага щом аржентинският майор осъзнаеше, че е измамен, всички войници от резерва щяха да се спуснат от планината като разярени бикове. Той подкара към мястото, където бяха паркирани хеликоптерите.
Аржентинците използваха „Еврокоптери ЕК-135“, средно голяма работна машина е десетгодишна история и добри резултати при трудни условия. Това бяха освободени от всичко излишно транспортни машини с преработени врати, за да се монтират 30-калиброви картечници. Задният панел на единия от хеликоптерите зееше отворен и пилотът се беше наврял наполовина в машинариите. Хуан предположи, че работи по отстраняване на повредата, за която бе споменал Хименес.