Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— Ще запомня — кимна Блейс, — и ще изчакам тук, след като излезете. Исках да ви питам и още нещо. Може ли да идвам на църква заедно с другите?
— Разбира се, стига да искаш. Да, освен това знай, че този дом никога не се затваря — нито денем, нито нощем вече четиридесет години.
Блейс отново седна в креслото и започна да чака. Не минаха и две минути, и той чу шума от приближаваща кола. Някой извика.
— Хей, Грег!
— Идвам, Уолсър! — Звукът от тътрещите се крака на Грег бавно заглъхна, последва тих говор, от който Блейс не разбра нищо, а после вратата хлопна, напълно заглушавайки гласовете. Малко по-късно Блейс чу шума на потеглящата кола.
Той почака още малко, за да е сигурен, че никой няма да го види и после излезе навън. Но вместо да тръгне обратно към фермата на Хенри, той заобиколи къщата и намери боядисания в черно резервоар, закрепен за една от стените на къщата. По това време на деня той беше на сянка, тъй като стената гледаше на изток.
Блейс се върна до къщата и успя да открие чука, отвертката и още някои инструменти. Като потърси още малко, в мазето се намери и стълба. Когато се покатери на стълбата, Блейс видя, че резервоара, както и се надяваше, беше закрепен за стената с две метални ленти. Той беше започнал да развива първия от осемте винта, придържащи лентите, когато се сети, че едва ли ще може да премести пълния с вода резервоар. Тогава потърси и намери на дъното на резервоара двата необходими му крана — за пълнене и източване. Блейс затвори входния, източи водата и едва след това разви останалите винтове.
Като държеше празния резервоар в ръце, момчето освободи гъвкавата тръба и я затегли зад ъгъла на къщата, за да е сигурен, че дължината й е достатъчна. После премести стълбата на южната страна на къщата и отново се покатери върху нея. Тук слънцето щеше да стопля повече водата, освен това щеше да я нагрява през целия ден — и зиме, и лете. Блейс здраво закрепи резервоара, затвори изпускателния кран и отвори входящия, за да напълни резервоара. Като се убеди, че той вече е пълен — крана се затваряше автоматично с помощта на някакъв поплавък — Блейс слезе от стълбата.
Доволен от свършеното, той отнесе инструментите и стълбата обратно в къщата, като ги остави точно там, откъдето ги беше взел. Сега вече можеше да се прибира у дома.
Глава 9
Блейс се прибираше във фермата, и вървейки, си мислеше колко необикновен човек е Грег. Беше му направил силно впечатление. Независимо, че Учителят и Хенри принадлежаха към една и съща църква, двамата бяха напълно различни. Но и двамата бяха обсебени от вярата си — а това променяше всичко. Излизаше, че Хенри и Грег просто са представители на една от разновидностите възрастни, сред които бе живял Блейс досега. Общувайки с тях, той бе разбрал, че всеки човек е пленник на самия себе си, че всичко, което му се случва, зависи от личния му избор. Когато индивида осъзнае това, му остава само да реши кое е допустимо, и кое — не. И после вече спокойно може да използва получените знания, за да ги осмисли на по-високо ниво.
Дори майката на Блейс, независимо от факта, че всячески отричаше екзотическия си произход, действаше и мислеше именно като такава през по-голямата част от живота си.
Що се отнасяше до Хенри, реши Блейс, то трябваше из основи да проучи начина му на живот, а за религиозните въпроси се надяваше да намери такива, по които той и чичо му да са на едно мнение. Единствените, които не му създаваха особени проблеми, бяха Джошуа и Уил. По-скоро точно обратното — отношенията им се развиваха по най-добрия възможен начин.
А не трябваше да забравя и за Дахно. Засега брат му едва ли се досещаше за намеренията на Блейс да стане квакер — един от дружествениците, но рано или късно той щеше да разбере. И тъй като самият Дахно преди време бе минал по същия път, може би щеше да накара Блейс да постъпи като него. Щеше да се опитва да му диктува верните (според Дахно) правила за поведение в такива случаи.
Но каквото и да се случеше, Блейс нямаше никакво намерение да посвещава брат си в плановете си. Цялата работа много приличаше на шахматна партия между тях двамата, в която Дахно имаше ред преимущества заради възрастта и знанията си.
Блейс се добра до фермата тъкмо навреме, за да успее да обядва, а после — да прибере и разчисти масата. След това се зае да обмисля две от нещата, за които беше сигурен, че живо интересуваха Хенри. Първото беше моторът, а второто — стремежа на чичо му да възпита децата си, а и самия Блейс в духа на същите принципи, които той самият стриктно спазваше.