Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Да, защото един фанатик ми промуши с кол, без да му мигне окото. Роклята действително пострада сериозно. Аз също.
— Останаха петна — отвърнах аз, без да навлизам в подробности. — Много мило от твоя страна, но едва ли ще имам време да пробвам дрехи. Покрай тези неприятности с Джейсън имам твърде много грижи — и твърде малко пари, допълних наум.
— Разбира се — каза Тара и отново ме прегърна. — Обади ми се, ако имаш нужда от мен, Суки. Жалко, че не си спомням почти нищо от онази нощ в Джаксън. Сигурно съм прекалила с алкохола. Танцувахме ли?
— И още как! Ти ме изнуди да изпълним нашия танц от училищния конкурс за таланти.
— Не може да бъде! — изписка Тара с престорен ужас.
— Опасявам се, че може — бях абсолютно сигурна, че си го спомня.
— Ще ми се да съм била там — обади се Клодин. — Много обичам да танцувам.
— А на мен ми се ще да бях пропуснала онази нощ в „Клубът на мъртвите“, повярвай ми — въздъхнах аз.
— Господи, напомни ми да не припарвам до Джаксън след този публичен позор — каза Тара.
— Мисля, че и за двете ни е по-добре да стоим далеч от Джаксън — доста вампири разгневих в Джаксън, а върколаци — още повече. Малко от тях оцеляха, но все пак…
Тара се поколеба малко; очевидно искаше да ми каже нещо и се чудеше как да го формулира.
— Тъй като Бил е собственик на сградата, в която се намира магазинът ми — предпазливо изрече тя, — той ми остави един телефонен номер. Каз ми, че ще го проверява за обаждания, докато е извън страната. Така че… ако искаш… да му кажеш нещо…
— Благодаря — казах аз, макар че изобщо не се чувствах благодарна. — Той ми каза, че е оставил бележка с телефонния си номер у тях — отсъствието на Бил от страната придаваше на раздялата ни оттенък на окончателност. И през ум не ми бе минавало да го потърся, за да споделя с него тревогите си. Бих звъннала на всичките си познати и приятели, но не и на него.
— Просто исках да знаеш, че изглеждаше доста… хм, тъжен — каза Тара, докато внимателно разглеждаше върховете на ботушите си. — От него струеше някаква… Меланхолия — важно добави тя, сякаш се наслаждаваше да използва непривични за нея думи. Клодин се усмихна и кимна в знак на съгласие. Ама че странна особа! Огромните й очи светеха от радост, докато ме потупваше по рамото.
Преглътнах с мъка и си поех дълбоко въздух.
— Ами, той си е такъв по принцип. Рядко ще го видиш усмихнат — казах. — Много ми липсва, но… Тежко ми е. Той просто ме нарани твърде много — поклатих глава аз. — Все пак ти благодаря за предложението да ми дадеш номера му. И съм ти адски задължена за това, че ми каза за Холи.
Тара поруменя от удоволствие (съвсем заслужено, при това) и се качи в чисто новото си „Камаро“. Клодин намести стройната си снага на седалката до нея, помаха ми през прозореца и миг по-късно аз отново останах сама. Поседях още малко в колата си, опитвайки се да се сетя къде точно живееше Холи. Спомних си, че веднъж се оплакваше от смехотворните размери на гардероба в апартамента си. Следователно трябваше да я търся в „Кингфишър Армз“.
Спрях пред U-образната сграда в южния край на Бон Темпс и огледах пощенските кутии, за да разбера номера на апартамента й. Живееше на приземния етаж, в апартамент номер 4. Холи имаше четиригодишен син, Коуди. И Холи, и най-добрата й приятелка — Даниел Грей — се омъжиха веднага след завършване на училище и се разведоха пет години по-късно. Даниел получаваше огромна помощ от майка си, но Холи нямаше този късмет. Нейните отдавна разведени родители живееха далече, а баба й бе починала в крилото за болни от Алцхаймер към старческия дом на община Ренард. По едно време Холи излизаше с полицай Анди Белфльор, но връзката им се разпадна след няколко месеца. Хората разправяха, че старата Карълайн Белфльор — бабата на Анди — смятала, че Холи не е достатъчно „добра“ за внука й. Аз нямах мнение по този въпрос. Нито Холи, нито Анди фигурираха в списъка на любимите ми хора, но Холи определено ми беше по-симпатична от Анди.
Когато Холи отвори вратата, внезапно осъзнах колко много се е променила през последните няколко седмици. Тя от години боядисваше косата си в яркожълто, като глухарче. А сега беше матовочерна и на кичури. Имаше по четири обеци на всяко ухо и изглеждаше много отслабнала — костите на таза й ясно изпъкваха под тънкия плат на старите й джинси.
— Здрасти, Суки — любезно ме посрещна тя. — Тара ме попита дали имам нещо против да поговоря с теб, но аз се съмнявах, че ще се появиш. Съжалявам за Джейсън. Влизай.