Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Естествено, ефектът постепенно отслабваше и поддържането му изискваше още по-големи дози кръв.
Определен процент от хората, които употребяваха вампирска кръв, нямаха достатъчно пари за следващата си доза и точно тези наркомани ставаха непредсказуеми и много опасни. Силите на реда се принуждаваха да наемат вампири, за да се справят с тях, тъй като обикновените полицаи не успяваха.
Рано или късно всеки кръвопиец просто си загубваше ума. Някои кротко гледаха в една точка и бръщолевеха несвързани глупости, други ставаха непредсказуеми и много опасни. Но всичко беше много индивидуално и последствията не можеха да бъдат предвидени — случваше се човек да полудее и след първата си доза кръв.
Затова психиатричните клиники се пълнеха с все повече пациенти, а в Холивуд се рояха магнетични филмови звезди — и всички те дължаха състоянието си на Източващите.
Ала професията на Източващите бе доста рискована. Понякога вампирът успяваше да се измъкне от веригите и последствията бяха ясни. Вече имаше и един доста нашумял случай във Флорида, при който съдът бе оправдал подобно вампирско отмъщение, приемайки го за самозащита, тъй като Източващите действително подхождаха към жертвите си без всякакво съжаление. Те зарязваха вампирите на произвола на съдбата — източени до капка и твърде слаби да се движат — и ако някой не ги открие навреме, сутрин слънцето ги довършваше. Малцината, които оцеляваха, се възстановяваха от източването в продължение на години. Бил ми беше разказвал, че имало специални убежища за източени вампири, но местоположението им се пазело в дълбока тайна.
А сега разбрах за съществуването на вещици, притежаващи физическа сила като на вампирите, — изключително опасна комбинация. Непрекъснато мислех за тях като за жени, но веднага се поправях. Холи твърдеше, че в сборището им имало и мъже.
Часовникът върху фасадата на близката банка показваше няколко минути след дванайсет на обяд. Слънцето залязваше около шест вечерта; Ерик щеше да спи дотогава. Можех спокойно да отида до Шривпорт и да се прибера навреме. Не знаех как другояче да постъпя, а не можех просто да се прибера вкъщи и да чакам. Тревогата за Джейсън ме връхлетя отново и по гърба ми полазиха ледени тръпки. Замислих се дали да не се отбия вкъщи, за да оставя пушката, но след като не беше заредена, а патроните стояха отделно в жабката, значи не нарушавах закона и спокойно бих могла да я разнасям със себе си.
За пръв път през живота си погледнах в огледалото за обратно виждане, за да се уверя, че никой не ме преследва. Но тъй като не съм специалист в шпионските техники, така и не успях да разбера дали имам „опашка“. Спрях в най-близката бензиностанция, за да напълня резервоара, и то само за да видя дали някой ще ме последва. Нямах опашка и това ми подейства успокояващо. Искрено се надявах, че Холи също е в безопасност.
Докато шофирах, имах достатъчно време да размишлявам върху разговора ми с Холи и осъзнах, че това беше първият път, когато тя нито веднъж не спомена името на Даниел. Холи и Даниел бяха като сиамски близначки още от гимназията. Сигурно и месечният им цикъл идваше по едно и също време. Родителите на Даниел — последователи на Свободната църква на Богопомазаните още от люлката — биха изпаднали в шок, ако знаеха за религиозните пристрастия на дъщеря си. Така че напълно разбирах дискретността на Холи.
Нашето малко градче Бон Темпс приемаше изключително толерантно и вампирите, и представителите на гей обществото (в зависимост от това как изразяваха сексуалните си предпочитания, разбира се). Опасявах се обаче, че градските порти можеха да останат здраво затворени за уиканите.
Ексцентричната красавица Клодин ми каза, че насам я привлекли странностите на Бон Темпс. С кои ли от тези странности ми предстоеше да се сблъскам тепърва?
5
Първа точка в плана ми: Карла Родригес — най-обещаващата ми нишка. Разполагах със стария адрес на Дови, на който от време на време изпращах коледни картички. Доста се лутах, докато го намеря. Домът й се намираше далеч от търговската зона на Шривпорт — единствената част от града, която познавах сравнително добре. Кварталът на Дови бе плътно застроен с малки къщички, някои от които се нуждаеха от сериозен ремонт.