Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Холи — все още дълбоко замислена — тревожно се вгледа през прозореца. Страхуваше се, че те могат да проследят нашия разговор и да я накажат, като навредят на сина й. Тези вещици бяха напълно способни на подобна жестокост. Техният живот се въртеше около една-единствена цел — да добият колкото се може по-голяма власт чрез всички възможни средства.
— Те все жени ли са? — попитах аз, защото подозирах, че Холи се кани да сложи край на разговора ни.
— Ако се надяваш, че Джейсън ще успее да ги очарова с мъжките си прелести, по-добре се откажи — каза Холи с ледено изражение на лицето. Не се опитваше да драматизира, нито пък търсеше някакъв ефект. Просто искаше да проумея, че тези хора са много опасни. — Между тях има и мъже. Те са… те не са нормални хора. Искам да кажа, че те… те дори не са нормални хора.
Напълно й вярвах. От момента, в който Бил Комптън за пръв път прекрачи прага на бар „Мерлот“, ми се наложи да повярвам в какви ли не странни неща.
Холи говореше така, сякаш знаеше за тази група много повече, отколкото очаквах… предоставяше ми много повече сведения, отколкото се бях надявала да измъкна от нея.
— Кое ги прави по-различни? — попитах.
— Те пият вампирска кръв — каза тя и бързо се огледа, сякаш се страхуваше, че я подслушват. От погледа й ме побиха тръпки. — Вещиците, които използват Силата, за да творят злини, са коварни създания. Но когато същите тези могъщи вещици пият и вампирска кръв… Суки, ти просто нямаш представа колко са опасни. Между тях има и върколаци. Моля те, стой далече от тях.
Върколаци? Ама че работа… не просто вещици, а вещици-върколаци, пиещи вампирска кръв? Сега вече наистина се тресях от страх.
— И къде се крият?
— Божичко, Суки, не ме ли слушаш?
— Слушам те, но трябва да разбера къде са!
— Те са в един стар склад, недалече от търговския център „Пиер Боужър“ — каза тя и аз веднага видях картина от обстановката в главата й. Холи е била там. Видяла ги е. А сега ги виждах и аз, благодарение на нея.
— Защо си ходила там? — попитах аз и тя неволно потръпна.
— Изобщо не исках да разговарям с теб! — ядосано каза тя. — Не трябваше дори да ти отговарям. Но аз съм излизала с Джейсън и… Ще ме убият заради теб, Суки Стакхаус. И мен, и момчето ми.
— Не, няма.
— Бях там, защото главатарката им изпрати съобщение до всички местни вещици. Извика ни на нещо като събрание и заяви, че всички сме длъжни да действаме според волята й. Някои се поддадоха, впечатлени от нейната решителност, от мощта й, но повечето от нас, провинциалните уикани, не одобряваме нито нейната наркомания — защото редовната употреба на вампирска кръв води до пристрастяване, — нито залитанията й към тъмната страна на магьосничеството. Нямам какво повече да ти кажа.
— Благодаря, Холи — искаше ми се да й кажа нещо, което да разсее страховете й, но тя нямаше търпение да си тръгна и аз реших да не я притеснявам повече. Фактът, че изобщо ме пусна да вляза, бе голям жест от нейна страна, тъй като тя наистина вярваше в моите телепатични способности. Независимо от слуховете, които чуваха, и независимо от доказателствата, които получаваха, хората предпочитаха да смятат, че мозъците им са неприкосновена територия.
И аз напълно ги разбирах.
На тръгване потупах Холи по рамото, но тя не помръдна от мястото си. Просто седеше на стария си диван и безнадеждно ме гледаше с кафявите си очи. Сякаш очакваше, че всеки момент някой ще нахълта през вратата и ще й пререже гърлото.
Този неин поглед ме уплаши повече, отколкото думите й, и аз побързах да се махна от „Кингфишър Армз“. На излизане огледах внимателно паркинга, но не видях познати лица.
В главата ми напираха нови и нови въпроси. Защо вещиците от Шривпорт биха отвлекли Джейсън? Защо точно него? Как изобщо са успели да направят връзка между Ерик и брат ми? Ще ми помогнат ли Пам и Чоу, или ще предпочетат да действат самостоятелно?
И чия кръв пиеха всъщност тези вещици?
От онзи момент преди почти три години, в който вампирите легализираха присъствието си в обществото, те се превърнаха в примамлива плячка за нов вид ловци. Вместо да се страхуват от въоръжени с колове последователи на Ван Хелсинг, днес те изпитваха ужас от модерните предприемачи, наречени Източващите. Източващите се движат на групи, набелязват си определен вампир, устройват му засада и го омотават със сребърни вериги, а после източват кръвта му в шишенца. На черния пазар за едно такова шишенце с кръв могат да се вземат между двеста и четиристотин долара — в зависимост от възрастта на вампира. Какъв е ефектът от пиенето на вампирска кръв ли? Доста непредсказуем, веднъж щом течността напусне тялото на стопанина си. Предполагам, че именно елементът на изненадата привлича толкова много клиенти. Но в болшинството от случаите ефектът трае около три седмици, през които пиещият пращи от здраве, сила и сексапил, а зрението му се изостря неимоверно. Всичко зависи от възрастта на източения вампир и от свежестта на предлаганата стока.