Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Кога ще можете да претърсите езерото? — извиках отново.
Той се обърна към мен, вкаменен от ужас. От години не ми се беше случвало да ме гледат така, а никак не ми се искаше да плаша точно него, и то точно в този момент.
— На пристана има кръв — посочих аз в опит да замажа положението. Намирането на правдоподобни обяснения ми беше втора природа. — Страхувам се, че Джейсън може да е паднал в езерото.
Бек сякаш се поуспокои малко и отново насочи вниманието си към водата. Татко ми е разказвал, че специално е търсил парцел за строеж, в който да има езеро. Казвал ми е също, че езерото е много дълбоко и го захранва малък поток. Около две трети от земята край него се косеше и се поддържаше като двор, а на отсрещния му край имаше гъста гора. Джейсън обичаше да седи вечер на пристана и да гледа с бинокъл как животните слизат на водопой.
В езерото имаше и риба. Брат ми я развъждаше. Стомахът ми се сви от страх.
Полицай Бек най-после се изправи и се върна при мен на верандата.
— Трябва да намерим водолаз — каза Елси Бек. — Това може да отнеме време. Освен това шерифът трябва да даде съгласието си.
Разбира се, подобна операция щеше да струва пари, а те нямаше да дойдат от общинския бюджет. Поех дълбоко въздух.
— Колко време ще отнеме? Часове или дни?
— Може би ден-два — отвърна той след дълга пауза. — Нужен ни е човек с опит. Водата е твърде студена, а самият Джейсън ми е казвал, че езерото е дълбоко.
— Добре — въздъхнах аз, опитвайки се да прикрия нетърпението и яда си. Тревогата ме ядеше отвътре като червей.
— Между другото, Карла Родригес е била в града снощи — каза Елси.
Информацията бавно проникна в мозъка ми и пусна корени в гънките му.
Карла Родригес — дребничка, мургава и поразително красива — бе единствената жена, която замалко да разбие сърцето на Джейсън. Всъщност свръхестествената му придружителка в новогодишната нощ малко приличаше на Карла. А самата госпожица Родригес се премести да живее в Хюстън преди около три години — за мое огромно облекчение. Беше ми дошло до гуша от тяхната взривоопасна любов, гарнирана с изобилие от шумни скандали, затваряне на телефони и тръшкане на врати.
— Защо? Къде е отседнала?
— В Шривпорт, у братовчедка си — каза Бек. — Онази Дови, нали я знаеш?
Дови Родригес често гостуваше на Карла в Бон Темпс, преди тя да се премести в Хюстън. Дови бе изтънчената градска братовчедка, която от време на време се отбиваше в провинцията, за да вкара селските дръвници в правия път. Разбира се, всички й завиждахме.
Явно сблъсъкът ми с братовчедките Родригес беше неизбежен.
Пътуването ми до Шривпорт — също.
4
Полицай Бек побърза да се отърве от мен — под предлог, че трябва да доведе следовател, за да направят допълнителен оглед, — и обеща да ме държи в течение. Но аз знаех — директно от мозъка му, — че той криеше нещо от мен и споменаването на Карла Родригес имаше за цел да отвлече вниманието ми в друга посока.
Освен това изглеждаше много по-уверен, че става въпрос за престъпление, и аз даже очаквах да конфискува пушката ми като веществено доказателство. Но Елси Бек не спомена нищо по този въпрос. Аз също.
Честно казано, всичко това ме разтърси много повече, отколкото ми се искаше да призная дори пред себе си. Когато тръгнах да търся брат си, бях убедена, че с него всичко е наред — че просто се е завеял някъде (или по-скоро се е залежал, ха-ха!). Допусках, че може да се е забъркал в някоя безобидна неприятност, както неведнъж му се е случвало. Но дори и за миг не съм вярвала, че нещата могат да бъдат толкова сериозни.
Не разполагах с мобилен телефон — все не успявах да отделя пари за подобна покупка, — затова потеглих с колата към вкъщи. Запитах се на кого бих могла да се обадя и отговорът ме отчая — на никого. А и какво бих могла да споделя? Все още нямах новини за Джейсън. Почувствах се ужасно самотна, за пореден път. Но просто не исках да бъда „жената в беда“, която цъфва на прага на приятелите си, за да ги занимава с проблемите си.
Очите ми плувнаха в сълзи. Така ми се искаше баба ми да е жива! Отбих встрани от пътя и си ударих един шамар по бузата. После се нарекох с няколко обидни имена.
Шривпорт. Трябваше да отида в Шривпорт и да се срещна с Дови и Карла Родригес. Освен това бих могла да се видя с Пам и Чоу, за да разбера дали не знаят нещо във връзка с изчезването на Джейсън. Само че до събуждането им имаше доста време и щеше да ми се наложи да вися в празния клуб до залез-слънце, ако изобщо се намереше някой да ми отвори. Но просто не можех да стоя у дома и да чакам. Ако попаднех на хора от персонала на „Вамптазия“, бих могла да прочета мислите им и току-виж съм открила нещо интересно.