Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Не, не съм — срязах я аз.
— Божичко, Суки, да не би ухажорът ти да е сложил нещо в питието ти? — изписка уплашено Тара и стисна ръката ми. — От онези хапчета „Рохипнол“? Направо не е за вярване! Алсид ми се стори много свестен мъж.
— Няма значение — прекъснах я аз с доста по-спокоен тон. — В крайна сметка това няма нищо общо с Джейсън.
Тара продължаваше да стиска ръката ми с тревожно изражение на лицето.
И в този момент аз осъзнах, че не й вярвам. Тара знаеше, че вампирите могат да изтриват човешката памет, и се преструваше, че Франклин Мот е изтрил нейната. Сигурна бях, че много добре си спомня какво се случи в „Клубът на мъртвите“, но ме лъже. Е, какво пък, може би не искаше да се забърква в неприятности. Поех дълбоко въздух.
— Още ли излизаш с Франклин? — реших да сменя темата.
— Тази кола ми е подарък от него.
Гледай ти! Това ми подейства като шок, но все пак не ми е работа да размахвам пръст срещу когото и да било.
— Много е хубава. Тара, случайно да имаш познати вещици? — отново търсех начин да сменя темата; не исках да я упреквам и наранявам. Очаквах въпросът ми да я развесели и нищо повече.
Разбира се, нямаше да е зле, ако можехме да открием вещица. Бях сигурна, че отвличането на Джейсън — зарекох се, че няма да мисля за „убийство“, а за „отвличане“, — имаше нещо общо с проклятието на вещиците върху Ерик. Иначе съвпаденията ставаха твърде много. Макар че през последните няколко месеца се нагледах на какви ли не чудесии и съвпадения.
— Разбира се, че имам — отвърна Тара с горда усмивка. — Тук със сигурност мога да ти помогна. Така де, ако смяташ, че уикан ще ти свърши работа.
Изпитах сложна гама от чувства, които лицето ми просто не успя да побере едновременно. Шок, страх, скръб и тревога бушуваха като обезумели в бедната ми главица. Да видим кое от тях щеше да изплува на повърхността, щом вихрушката утихнеше.
— Ти си вещица? — едва чуто попитах аз.
— О, божичко, не, не съм. Аз съм католичка. Но имам приятели, които са уикани. Между тях има и вещици.
— Сериозно? — май за пръв път чувах думата уикан. И все пак ми звучеше познато; може би я бях срещала в някой любовен или приключенски роман. — Извинявай, но какво значи това? — смирено попитах аз.
— Холи може да ти го обясни по-добре от мен — отвърна Тара.
— Холи? Моята колежка Холи?
— Да, точно тя. А може да питаш и Даниел, макар че тя не обича да говори на тази тема. Холи и Даниел са в едно и също сборище.
Това вече ме извади от равновесие и аз буквално онемях.
— Сборище — едва чуто повторих.
— Нали се сещаш, група езичници, които се прекланят пред определен култ.
— Сборищата не са ли само за вещици?
— Мисля, че не. Обаче членовете им трябва да бъдат нехристияни. Искам да кажа, че уиканството е религия.
— Добре — казах. — Добре. Мислиш ли, че Холи ще се съгласи да говори с мен за това?
— Не виждам причина да ти откаже — Тара отиде до колата си, за да вземе мобилния си телефон, и взе да снове напред-назад, докато разговаряше с Холи. Използвах кратката почивка, за да възстановя психическата си стабилност, така да се каже. И тъй като не исках да изглеждам неучтива, излязох да поговоря с жената в червено, която до този момент проявяваше завидно търпение.
— Съжалявам, че ви срещам в толкова напрегнат за мен ден — казах аз. — Суки Стакхаус, приятно ми е.
— Аз съм Клодин — отвърна тя и ме дари с великолепна холивудска усмивка. Кожата й изглеждаше поразително нежна — тъничка и лъскава като повърхността на зряла слива. Захапеш ли я, ще те опръска със сок. — Тук съм заради засилената напоследък активност.
— О, така ли? — изхълцах аз и замлъкнах.
— О, да! Имате и вампири, и върколаци, и всякакви други едри и дребни твари; да не говорим, че тук се пресичат няколко важни и мощни енергийни потока. Всички тези възможности ме привличат като магнит.
— Аха — колебливо отбелязах аз. — Значи планирате да наблюдавате цялата активност, така ли да го разбирам?
— О, не. Аз не съм просто наблюдател — тя се засмя. — Ти си голяма потайница, така ми се струва.
— Холи чака — съобщи Тара, хлопна капачето на телефона си и се усмихна, защото покрай Клодин трудно можеш да останеш сериозен. За моя изненада, аз също се бях ухилила до ушите, но не с обичайната ми нервна усмивка, а искрено и от сърце. — Няма нищо против да си поговорите.
— Ще дойдеш ли с мен? — Говорех на Тара, защото не знаех какво да си мисля за спътницата й.
— Съжалявам, но днес Клодин ще ми помага в магазина — отвърна Тара. — Правя новогодишна разпродажба на старата стока и ще имам доста клиенти. Искаш ли да ти запазя нещо? Имам няколко страхотни вечерни рокли. Онази, която носеше в Джаксън пострада сериозно, нали?