Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
От една страна ако отидех до Шривпорт, щях да изгубя връзка с тукашните събития. От друга страна, щях да върша нещо и нямаше да се чувствам безполезна.
Докато стоях и се чудех дали дилемата ми има трета или четвърта страна, се случи нещо неочаквано.
Нещо още по-странно от всички днешни събития, взети накуп. Както си седях в колата — обляна в сълзи, насред нищото, встрани от пустия общински път, — зад мен спря лъскаво, черно, чисто ново „Камаро“. Пътническата врата се отвори и оттам слезе разкошна жена, висока поне метър и осемдесет. Естествено, веднага си я спомних; тя беше атракцията на новогодишното парти в „Мерлот“. На шофьорското място седеше Тара Торнтън, моя приятелка от училище.
Странна работа, помислих си аз, вперила празен поглед в огледалото за обратно виждане. Не бях виждала Тара от седмици — откакто случайно се засякохме във вампирски бар в Джаксън, Мисисипи. Тя придружаваше един вампир на име Франклин Мот — красив, излъскан, опасен и изтънчен, макар и на преклонна възраст.
Тара винаги изглежда страхотно. Има черна коса, тъмни очи, гладка мургава кожа и достатъчно мозък в главата си, за да върти собствен магазин за модерно дамско облекло „При Тара“. (Е, „модерно“ по стандартите на Бон Темпс, разбира се.) Помежду ни се зароди приятелство, защото и двете произхождаме от семейства, белязани от тежка житейска драма.
Ала тази висока жена хвърляше сянка дори върху Тара. И тя имаше тъмна коса, но нейната грееше отдалеч с яркочервените си кичури. Тъмните й бадемови очи изглеждаха неестествено големи на фона на млечнобялата й кожа; краката й бяха дълги и прави като сгъваема стълба, а бюстът й — щедър дар от природата — просто преливаше от деколтето. Носеше яркочервени дрехи от глава до пети и червило в същия цвят.
— Суки — извика Тара. — Всичко наред ли е? — тя внимателно пристъпваше към кората ми със забит в краката си поглед, за да не повреди високите токчета на лъскавите си кафяви ботуши. Аз не бих ги изтърпяла и пет минути. Прекарвам твърде дълго време в тичане напред-назад с табла в ръка, за да тормозя краката си с нещо, което служи единствено за красота.
В тревистозеления си пуловер и тъмносив панталон Тара изглеждаше преуспяла, привлекателна и самоуверена млада жена.
— Тъкмо се гримирах, когато чух по полицейската честота на радиостанцията ми, че нещо се е случило в къщата на Джейсън — каза тя и се настани на съседната седалка, за да ме прегърне. — Веднага тръгнах насам и те видях да излизаш от алеята му. Какво става? — жената в червено стоеше права с гръб към колата и тактично гледаше в посока към гората.
Обожавах баща си и винаги съм знаела, че на каквото и да ме е подлагала майка ми, го е правила за мое добро (поне успя да го внуши както на мен, така и на себе си). Но с родителите на Тара нещата стояха много по-различно. Те и двамата бяха лоши хора — алкохолици и скандалджии — и по-големите братя и сестри на Тара напуснаха дома им при първа възможност, оставяйки нея, като най-малка, да плаща цената за тяхната свобода.
А сега, когато аз се намирах в беда, тя бе до мен готова да ми помогне.
— Ами… Джейсън изчезна безследно — казах аз с възможно най-спокоен глас, но после се разхълцах неудържимо и развалих ефекта. Извърнах глава на една страна и се загледах през моя прозорец. Чувствах се неловко да се разкисвам така в присъствието на непознатата.
Тара тактично пренебрегна сълзите ми и започна да ми задава логичните за случая въпроси: Звъннал ли е Джейсън на работното си място? Обадил ли ми се е предишната вечер? С кого е излизал напоследък?
Това ме подсети за придружителката му в новогодишната нощ. Нямаше смисъл да крия факта, че е различна, защото с Тара сме се засичали в „Клубът на мъртвите“, а освен това нейната нова приятелка също беше някакъв вид свръхсъщество. Тара знаеше всичко за тайния свят, който ни заобикаляше.
Оказа се, че греша.
Паметта й бе изтрита. Или поне тя се преструваше, че е било така.
— Какво? — възкликна Тара с леко пресилен ентусиазъм. — Върколаци? В онзи нощен клуб? Спомням си, че те видях там. Скъпа, да не би да си прекалила с алкохола тогава?
Въпросът й ме ядоса, защото тя много добре знаеше, че почти не пия. От друга страна, ако Франклин Мот бе изтрил нещо от паметта й, той със сигурност трябваше да го е заместил с нещо друго, така че въпросът й си звучеше съвсем логично. Почувствах се ужасно разочарована, че не мога да й се доверя, и стиснах очи, за да не гледам празния й поглед. По бузите ми се затъркаляха сълзи.