Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Къщата изглеждаше доста подредена. Джейсън никога не е живял като прасе, въпреки че понякога се държеше точно по този начин. Дори огромното легло, заемащо почти цялата спалня, изглеждаше по-скоро оправено, макар че изпод покривката се подаваха черните му чаршафи. Създаваха илюзията, че са копринени, но аз бях сигурна, че са от изкуствена материя. Твърде хлъзгави за моя вкус; аз предпочитах хасето.
— Няма видими следи от борба — отбеляза полицаят.
— Така и така съм тук, искам да взема нещо — казах аз и се запътих към стария оръжеен шкаф на татко. Беше заключен, но аз имах ключ и за него, дори помнех дългото обяснение на Джейсън защо ми е нужен достъп до него по всяко време — в случай че той е на лов и спешно му потрябва допълнителна пушка или нещо друго. Сякаш ще зарежа всичко и ще хукна да му нося друга пушка!
Е, бих могла и да хукна, ако не съм на работа.
Всички пушки на Джейсън и на баща ми се намираха в оръжейния шкаф заедно с достатъчно количество резервни муниции.
— Липсва ли нещо? — Полицаят неспокойно пристъпваше от крак на крак до вратата на трапезарията.
— Не. Просто искам да взема една от тях вкъщи.
— Да не би да очакваш някакви неприятности? — Бек за първи път прояви нещо като заинтересованост.
— Джейсън изчезна безследно, знам ли какво може да се случи? — казах аз, бе да изпадам в излишни подробности. Бек така или иначе не ме смяташе за много умна, въпреки че се страхуваше от мен. Джейсън ми беше казал, че ще ми донесе пушка, и аз реших, че не би било зле да имам една под ръка. Извадих я — „Бенели“ — и открих кои са патроните за нея. Брат ми се гордееше с пушките си и старателно ме беше научил да стрелям и да зареждам оръжие. Имаше две различни кутии патрони.
— Кои са по-добри? — попитах аз полицая.
— Охо, „Бенели“! — възхити се той. — 12-ти калибър, а? Аз бих взел патрони за пернат дивеч. Тези за целева стрелба имат по-малка стопираща сила.
Послушах го и пъхнах кутията в джоба си.
Тръгнах с пушката към колата си; Бек ме следваше по петите.
— Длъжна си да сложиш пушката в багажника, а патроните — в колата — уведоми ме полицаят. Направих точно така, както ми каза, дори скрих патроните в жабката. После се обърнах към него. Полицай Бек нямаше търпение да се махне от полезрението ми и не гореше от ентусиазъм да се захване с издирването на Джейсън.
— Огледа ли зад къщата? — попитах.
— Не. Аз всъщност пристигнах тук секунди преди теб.
Кимнах с глава към езерото зад къщата и двамата се отправихме натам. Преди около две години брат ми с помощта на Хойт Фортънбъри построи голяма веранда в задния си двор и я обзаведе с хубави градински мебели, купени от есенната сезонна разпродажба в „Уолмарт“. Сложи дори пепелник върху масичката от ковано желязо за онези от приятелите си, които излизаха навън да пушат. Някой беше използвал пепелника. Хойт пушеше, припомних си аз. Нищо друго не ми направи впечатление на верандата.
Елси Бек отиде да огледа задната врата, а аз се спуснах по наклона към пристана, който татко беше построил край езерото. Стори ми се, че видях някакво петно върху дъските, и заковах на място. Призля ми; може и да съм извикала, защото Елси Бек веднага се озова до мен.
— Виж пристана — казах.
Елси веднага улови следата, като сетер.
— Не мърдай от мястото си — подвикна ми той с професионален тон, нетърпящ възражение. Движеше се много предпазливо и оглеждаше земята около краката си преди всяка следваща стъпка. Имах чувството, че е минал поне час, когато Елси най-после стигна до пристана. Той стъпи на избелелите от слънцето дъски и приклекна, за да огледа терена отблизо. Погледът му се насочи към нещо от дясната страна на петното; нещо, което не можех нито да видя, нито да прочета в мислите му. Но после в съзнанието му се оформи безмълвен въпрос: Какви работни обувки носи Джейсън?
— „Катерпилар“ — извиках аз и започнах да се треса от страх. Джейсън беше всичко, което имах.
И тогава осъзнах, че бях отговорила на въпроса му, преди да го е задал на глас. Огромна грешка, която умело избягвах вече години наред. Запуших устата си с длан, но твърде късно — Бек вече ме гледаше като обезумял. Искаше му се да се плюе на петите и да избяга далече от мен. Освен това мислеше, че Джейсън е в езерото, мъртъв. Въображението му рисуваше картина — как брат ми се подхлъзва, удря си главата в пристана и пада във водата, — ала не можеше да вмести в нея загадъчния отпечатък…